“В Газа всичко е унищожено! Хората там не работят. Няма улици, клиники, болници, храна, вода, ток. Няма здрави сгради за пребиваване. Достъпът до питейна и битова вода е труден. Плодовете и зеленчуците са труднодостъпни”. Това разказа в предаването “Кой говори” по Дарик радио медицинската лаборантка Самар Шариф за живота в Газа след началото на войната между Израел и “Хамас”.
Тя и синът ѝ Мохамад са от град Газа. Самар е завършила висшето си образование в България през 1990 г. и говори български език на добро ниво. Миналата година Мохамад започва да следва висшето си образование със специалност „Медицина” в университета „Ал-Азхар” в Газа. Едва месец по-късно, след нападението на “Хамас” над Израел и последвалата опустошителна война в Газа, му се налага да прекъсне обучението си. Оттогава семейството е принудено да се мести шест пъти на различни места в ивицата Газа. Докато не взема окончателното решение да се премести в България.
По думите на Самар Шариф, българското посолство в Кайро е съдействало за заминаването на семейството и за България.
“Благодарни сме”, каза тя.
В момента Мохамад очаква решение на Държавната агенция за бежанците по молбата му за бежански статут и се надява, че през октомври ще има възможност да продължи образованието си в България. Той е започнал да изучава и български език. Винаги е искал да стане лекар.
„Избрах да уча медицина, за да лекувам хората, пострадали от войната. Харесва ни спокойствието в България, природата и това, че всеки има свобода на изразяване”, каза младежът.
Ако има възможност, обаче, той би искал да се върне на родното си място и да практикува медицина там. Майка му добави, че изплащането на образованието му ще бъде трудно за семейството, тъй таксите за чужденци са много високи, а тя и съпругът ѝ още нямат работа. Готови са да направят всичко, за да гарантират, че синът им ще може да се изучи.
Мохамад има приятели в Газа, някои от които са загинали, вследствие на войната. Засега няма много приятели от България.
Семейство Шариф се страхуват за роднините им, които все още се намират в Газа.
“Невинаги роднините там имат интернет, но когато имат, им се обаждаме”, разказва Самар Шариф.
Тя разказа, че ѝ е трудно да си представи как ще се върнат в Газа.
“Нямаме нищо там; нямаме къща, вследствие от войната. Надяваме се да има две държави – Израел и Палестина, и да живеем в мир”, каза Самар.
Войната в Газа започна след безпрецедентната атака на групировката “Хамас” над Израел на 7 октомври т.г., в която бяха убити около 1200 граждани на Израел, а други 251 бяха отвлечени за заложници. По данни на контролираното от “Хамас” министерство на здравеопазването, от началото на военните действия в Газа са убити поне 38 010 палестински граждани. По данни на редица международни организации, сред които Лекари без граници, Oxfam, UNICEF и Save the Children, значителна част от цивилното население на Газа гладува, като децата са в особено голям риск.
На 20 май главният прокурор на Международния наказателен съд в Хага поиска заповеди за арест на премиера и военния министър на Израел Бенамин Нетаняху и Йоав Галант, както и на трима лидери на “Хамас”: лидера в Газа Яхия Синуар, шефа на военното крило на групировката Мохамед Дейф и политическия водач Исмаил Хания. Според прокурор Хан, и за петимата са събрани данни за извършени военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Чуйте и гледайте целия разговор в прикачените файлове.
