Европейският съд по правата на човека в Страсбург препоръчва на България престъпленията, извършени заради хомофобия, да бъдат вписани като състав в Наказателния кодекс. Това съобщи в ефира на Дарик Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет /БХК/.
Радослав Стоянов и Димитър Богданов от фондация GLAS гостуваха в предаването „Властта на гражданите...или какво можем заедно” преди най-голямото правозащитно събитие у нас - предстоящия на 18 юни „София Прайд 2022”. Събитието ще се проведе за 15-та поредна година.
За делото „Стоянова срещу България” в Страсбург
ЕСПЧ излезе с решението по делото „Стоянова срещу България”, заведено от майката на убития 26-годишен студент Михаил Стоянов в Борисовата градина през 2008 г. Той беше пребит до смърт от двама младежи, "защото приличал на гей".
„Не знаем въобще дали той е бил гей или не, но това няма никакво значение, защото неговите нападатели са мислили, че е гей според собствените им признания. Те бяха осъдени, но присъдите им бяха леки, защото на национално ниво българският съд нямаше възможност да признае тежестта на деянието – а именно, че то е извършено по подбуди, свързани със сексуалната ориентация на жертвата”, обясни в студиото на Дарик Радослав Стоянов.
И поясни, че тъй като в нашия НК „сексуалната ориентация” и половата идентичност не са включени в признаците на престъпленията, за които се налагат по-тежки санкции, както останалите дела за т.нар. престъпления от омраза, препоръката на ЕСПЧ е тъкмо в тази посока.
„Съдът отива една крачка напред - прилага разпоредбата на чл. 46 от Европейската конвенция по правата на човека и указва, че българските власти, за да предотвратят бъдещи нарушения, следва да приведат вътрешната си правна уредба в съответствие с конвенцията като включат признака „сексуална ориентация” в НК”, уточни Стоянов. Но призна, че не е оптимист, че ще има скоро законодателна промяна в тази посока.
ЛГБТ-темата се използва популистки и за политическа пропаганда
Престъпленията от омраза и агресията породено от хомофобски настроения е една от най-основните причини за това да има вече 15 години „София Прайд”, коментира в ефира на Дарик един от организаторите на прайда Димитър Богданов от фондация GLAS.
„Има наченки на разговори, но миналата година ние за пореден път направихме една петиция за промяна на НК – дори нямаше на кого да дадем тази петиция. Става дума за стъклена преграда, защото темата се използва политически, при това срещу нас”, категоричен беше той.
По думите на Димитър Богданов ЛГБТ-темата се вкарва в политическия дискурс и политическата пропаганда и се използва популистки.
Според него „София Прайд” събира все повече участници и това е знак, че хората вече са по-смели.
„За 15 години израстна цяло поколение, различно от поколенията на своите бащи. Имаме доброволци, които работят за тази кауза и помагат за прайда, чийто бащи и родители участват в контрадемонстрациите и похода на семействата”, каза още Димитър Богданов.
Той призна, че проблемът е поколенчески. Но посочи, че младите вече са узрели да имат различни виждания по въпроса без значение дали се с хомосексуална ориентация. Това трябва да бъде поощрено и видяно от властта и държавата, за да може тя да има по-активно отношение към промяната в нагласите на обществото, смята още Богданов.
15 години: За пътя от първия „София Прайд” до днес
Първият български гей прайд се състоя на 28 юни 2008 г. под надслова „Аз и моето семейство”. Тогава няколкостотин скинари и националисти нападнаха участниците в шествието в София, а очакваното хората, които участват в него не са много.
В репортаж за предаването Десислава Григорова, участник в организацията на първите четири прайда в София, разказа за извървяния път. Тя призна, че първите издания на „София Прайд” са били най-трудните.
Десислава Григорова смята, че на ниво законова рамка все още България не е сторила нужното, като даде за пример исканите от години промени в НК, свързани с престъпленията, в чиято основа стои хомофобията.
Тя призна, че обществото ни е извървяло немалък път към приемането на хората с различна сексуална ориентация. Въпреки че крайните отрицатели няма как да бъдат убедени според нея.
Ръстът в броя на участниците всяка година според нея означава, че и смелостта на включващите се в прайда също е пораснала. На първото издание на „София Прайд” са дошли около 150 души, а сега в събота се очакват около 10-15 хиляди, коментира още тя.
Чуйте целия разговор в ефира на Дарик.
Предаването "Властта на гражданите" се реализира в рамките на проект „Какво можем заедно“, финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. www.activecitizensfund.bg
Още по темата
- Какво да очакваме от фестивала посветен на хорър филмите
- “Голямото жури”: За смъртта на Синуар, отношенията между политици и журналисти и още…
- Полк. Владимир Миленски: Да изгубиш трима пилоти за 3 години говори за болест в организацията на армията
- „Анализирай това“: Как малките деца се адаптират към новите партньори на родителите