Искате ли държавата да ви даде един милион лева? А подарък самолет?

Отговорът на така поставените в заглавието въпроси силно вероятно е “Да”. Искате. Кой луд ще откаже пари. Или самолет, дето също си е пари, само че на всичкото отгоре лети и не попада в задръствания.

Един милион си е един милион. Дори и превърнати в евро са си хубави пари. Два малки апартамента в Обеля.



Един самолет, подарък от Катар, особено ако е щипнат от луксозното и струва $400 милиона, си е направо три-четири големи апартамента в Обеля. 

Дори ако въпросът е формулиран “Искате ли държавата да даде по един милион лева на всеки жител на страната”, вероятно резултатът пак преобладаващо ще е “Да”, но може би повече хора ще си кажат, че държавата няма как да раздаде над 6 трилиона лева.



Или Катар да раздаде 6 милиона самолета.

Народът иска...

Хубави са тия работи. Да се искат. И да има кой да ги даде.

Народът иска хубави работи. Иска чисто. Иска сигурно. Иска мир. Иска да може да стигне на работа, ако все пак му се е наложило да работи, защото още не е дошъл единият милион. 

И демокрацията е правото на народа да реши кой да го разочарова, като не успее да му достави нещата, които иска. 

Но директно да решават хората е недопустимо. Та хората не решават нищо като хората, държат се като развързани и трябва навсякъде да има табели с ограничения, да има полиция и да викаме Господари на ефира или Съдебен спор, за да се държат прилично.

Дори едното стоене отдясно на ескалатори все още им е сложно. Затова не бива референдумите, дори да се проведат, да променят каквото и да е. 

И за щастие това си е така.

Референдум след референдум и... нищо

От провелите се сравнително наскоро три референдума с общо пет питания, за щастие нищо не произлезе. Припомням:

Референдум за изграждане на нова ядрена електроцентрала (2013)

Референдум за дистанционното гласуване (2015)

Референдум за промяна на избирателната система (2016)

Референдумите у нас са скъпа физическа алтернатива на безплатното коментиране в соцмрежите. Неграмотни, досадни и глупави мнения, за които на никого не му пука, създават илюзията, че нещо зависи от теб или от хората.

За щастие всичко е вече решено от задкулисието, което може да е съставено от зли и алчни хора, но са си наши елитни зли и алчни хора.

Вижте съседите си. Не можете да ме убедите, че хората, с които не може да се разберете какъв цвят да боядисате входа и по колко пари да съберете за това, ще трябва да решават нещо наистина важно.

Последният ни успешен референдум всъщност е от 1971 и с това спирам тази глупава тема.