Кратко е разстоянието между противоречиви коментари и откровени лъжи. В последните дни управляващите самоотвержено „на лек бегом“ прекосяват дистанцията. Темата отдавна напусна чисто икономическия спектър. Въпросът вече не е – какво казвате и какво премълчавате. А вярваме ли изобщо на това, което ще изберете да ни кажете.

България вече почти седмица се пита – какво ще се случи с пенсионните вноски във втория стълб? Ще изпълнят ролята, която им е отредена или ще им измислим ново предназначение? Например катаджия, все пак „тежкият камион без спирачки“ е вече засилен по склона и само тежката ръка на дисциплиниращия милиционер с палка може да му вземе страха.

Минахме през пълно отричане в зародиша на конфликта, когато от „Прогресивна България“ отговориха на алармите от опозицията, наричайки ги „фалшиви новини“. Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов бе категоричен: „Такова нещо няма. Не се планира, не е било планирано“.

Министерството на финансите се включи и също отрече критиките, заявявайки че „тиражираната дезинформация не отговаря на истината“. Дори премиерът Румен Радев на следващия ден откри огън по опозиционерите: „Несъстоятелни са истериите, че правителството ще краде от пенсиите на българските граждани чрез втория пенсионен стълб.” Той призова и за край на манипулациите.

Ден по-късно отново Проданов увери: „Такава идея не присъства никъде в официалната кореспонденция между нас и Европейската комисия”. Добави и че работата на експертите в министерствата е по принцип да обсъждат всякакви предложения и да разиграват възможни за държавата сценарии. Чак впоследствие те да бъдат припознавани или отхвърляни от политиците, които взимат официалното решение.

Цялостната реторика на властта сочеше едно. Такава тема не само не стои на дневен ред, но и подобна концепция не е била обсъждана с европейските партньори. И така до момента, в който пред финансовия министър Гълъб Донев в „Панорама“ бе цитирано негово писмо до ЕК от 2 ноември, което обсъжда пренасочване на средства от втория към първия стълб на пенсиите. Ако документът, показан и от Божидар Божанов и от Ивайло Мирчев, е истински, то това означава едно. България е обсъждала подобно действие с Европа.

Реакцията на финансовия министър също не постави ясен отговор. За въпросното писмо той каза: „Това са коментари, които са правени в диалога ни с Европейската комисия. Не казвам, че сме се отказали, защото вие сте го обявили ден по-късно“. Веднага след тази реплика водещият зададе последващ въпрос, сменяйки фокуса на разговора.

Фискът на България не е в това си състояние от днес или вчера. И това е неоспорим факт. Оставяйки финансовия анализ на експертите обаче, в казуса прозира далеч по-притеснителна тенденция.

Управниците държат комфортно мнозинство от 131 депутати. Масовият избирател не даде вот на съгласие за „Прогресивна България“. Партия, която до този момент той на практика не познаваше. Той удари хикса на лъжите, на които бе подложен в продължение на десетилетия. И формацията на Радев бе кредитирана с доверие. Евентуалната му загуба представлява най-късата траектория за политически провал.

Историята знае защо. Ричард Никсън е единственият и до днес подал оставка президент в историята на САЩ. Причината – непосредствената опасност от импийчмънт след огромния скандал „Уотъргейт“. Арестуват петима мъже, проникнали в централата на Демократическата партия. Последващо разследване намира връзки между тях и предизборния щаб на републиканеца и президент Никсън. Но не това принуждава държавният глава да вземе безпрецедентно решение.

Той отрича участието на Белия дом в скандала. В началото на своето президентство решава да инсталира система за тайно записване. Така Никсън разполага с пълен архив на разговорите в Белия дом. Именно тези записи впоследствие доказват, че президентът възпрепятства разследването по случая и опровергават собствените му публични обяснения. В един от тайните записи се чува сам да предупреждава: „Именно прикриването е това, което нанася най-голямата вреда“.

Общественото доверие в него е силно подкопано. Политическата му подкрепа рухва. Случаят е от такъв мащаб, че той ще оглавява световните класации за политически скандали десетилетия напред.

Не може да бъде построен паралел между двете ситуации. Те са коренно различни и трябва да бъдат разглеждани като такива. Може да бъде обрисуван обаче принцип, който се прилага във всяка една демократично избираща управлението си страна.

Политиците управляват държавата посредством политики. И направляват обществената подкрепа посредством обещания. Грешните ходове несъмнено нанасят вреда на ръководството, което ги предприема. Те го разклащат, но не го събарят. Легитимността се срива в момента, в който народът спре да вярва на обещанията.