Стефан Стефанов – реставраторът на музей „Етър“, и пом.- реставраторът Валентин Дамянов, след продължително издирване на подходящи тесери, извършиха реставрация на увреден фрагмент от мозаечното пано, ситуирано пред южния вход на РЕМО „Етър“, изработено от Ангел Ангелов и Иван Донков.
Главният уредник на музей „Етър“ д-р Ирина Димитрова припомня, че на 26.03.1974 г. Държавната комисия за декоративно монументални изкуства при Комитета по изкуство и култура (КИК) и Съюза на българските художници (СБХ), с председател акад. Дечко Узунов, одобрява идейния проект на Ангел Ангелов за декоративната каменна мозайка пред входа на Етнографския парк музей – с. Етър, Габровско, с размери 9 на 5 метра.
Изпълнител е художникът Иван Донков, син на първия директор на музея Лазар Донков. Сякаш с тази творба синът иска да покаже делото на живота на своя баща.
„Сключеният договор за изработване на паното е на стойност 13 500 лева. Две хубави млади жени, две нагиздени с тежки сокаи балканджийки посрещат всеки, който иска да се слее с духа на музей „Етър“. Може би неслучайно стоят те като стожери близо половин век пред портите на това магично място. Двете невести от паното пред портата на „Етър“ привличат с красотата на пъстрите си премени. С протегнатите си ръце, в които държат хляб и дом, сякаш казват на посетителите – „Добри дошли!“, разказва още д-р Ирина Димитрова.
Майсторското изпълнение на художника е завършено през 1975 г. Само за едно лято, заедно с проектанта Ангел Ангелов, нареждат над 120 хиляди цветни камъчета върху 54 квадратни метра площ, върху предварително оформена по очертанията на проекта циментова основа. Работят по 1-1,5 квадратни метра на ден, успяват да „събудят“ душата на камъка и да вплетат в единна хармония петте нюанса на сивата скала с четирите оттенъка на зеления камък. „Мъчните камъчета“ се оказват сините – за очите на невестите. Желанието да им бъде вдъхнат живот е водещо в работата на Иван Донков и Ангел Ангелов. За да се сдобият с различно обагрени скални късове, те извървяват дълъг път през Стара планина и Родопите.
