До 7 юли – с толкова врме по закон разполага Народното събрание, за да се произнесе по искането на "Възраждане" за провежане на референдум, който да отложи влизането на България в еврозоната с 20 години. Въпреки изтичащият срок и декларираните проевропейски позиции, управляващото мнозинство сякаш няма обща стратегия как да действа. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са на различни позиции, а обсъжданите варианти включват сложни политически и юридически хватки.
Първан Симеонов: Каквото и да стане с референдума, „Възраждане“ печелят от това
"Съгласно закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Народното събрание разполага тримесечен срок след внасянето на подписката, в който следва да се произнесе с акт. Този срок изтича. Дори да се прескочи този срок и да не се спази, това няма да повлияе на референдума. НС може да си позволи и леко да отложи". Това коментира в предаването "Кой говори?" по Дарик радио доц. Орлин Колев, преподавател по конституционно право
"Възраждане" внесоха повече от необходимите минимални подписи по закон, за да установят задължение за НС да се произнесе. Как обаче е въпрос на вътрешна преценка на НС. Законът казва, че НС в този случай следва задължително да вземе решение за провеждане на национален референдум. Сега НС ще вземе това решение, ако въпросът, поставен на национален референдум, отговаря на изискванията на закона", коментира още той.
Референдумът за еврото: Бюджетна комисия в НС не събра кворум
Запитан дали въпросът в референдума на "Възраждане" е конституционно допустим, доц. Колев отговори така: "В едната си част да, в другата - не съвсем. Поставяйки по този начин въпроса за приемане или задържане на българския лев до 2043 г. и недопукане на еврото, този въпрос сам по себе си излиза от компетентността на НС".
Освен това, според доц. Колев, така поставен въпросът противоречи и на приемането ни в Европейския съюз.
Държавата отпуска 1 милион лева за информационна кампания за еврото
Той посочи още, че взетото решение на референдума касае единствено и само конкретния парламент, в чиято легислатура се провежда референдумът.
"Ако този парламент допусне референдума, той не може да задължи следващите парламенти. Следващият парламент може да не се съобрази с решението на референдума", посочи доц. Орлин Колев.
Референдум за българския лев ще има, подписите са внесени в ГРАО
От гледна точка на правото, за да бъде прието решение на национален референдум, следва да бъдат изпълнени две предпоставки, обясни още той. Първата е обвързана с избиратлната активност от предходните парламентарни избори - на референдума следва да участват не по-малко от участвалите на последните парламентарни избори. Втората предпоставка е повече от участвалите в референдума да са гласували с "да" - над 50%.
Ако референдумът не е успешен, то тогава референдум по същия въпрос може да се проведе най-рано след две години.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
