Румен Радев не е Виктор Орбан, пише в статия за европейското издание "ИЮ обзървър" изследователката Джесика Мос от мозъчния тръст Център за европейска политика.

Москва може би се радва на победата на Румен Радев в България, особено след загубата на Виктор Орбан в Унгария, посочва Мос.

Радев се противопоставя на военната помощ за Украйна и отдавна се придържа към по-сговорчива линия по отношение на Москва, отколкото повечето лидери от ЕС. В този смисъл, пише Мос, победата му може да изглежда като утешение за Кремъл.

Победата на Радев е политически значима сама по себе си. Неговата нова партия "Прогресивна България", която се насочва към абсолютно мнозинство в парламента, изведе страната от дългия политически блокаж след години на нестабилни коалиции, предсрочни избори и антикорупционни демонстрации.

Радев се представя като алтернатива на една дефектирала система, обещава да сложи край на олигархичното управление и на стария модел, свързван с Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Проектът му комбинира антисистемна реторика, националистически подтекст и призив към избирателите, които са разочаровани от традиционните политически сили.

В Брюксел има опасения, че досегашният път на Радев не дава достатъчно поводи за спокойствие относно бъдещото позициониране на България в ЕС и НАТО, пише анализаторката.

Като президент, отбелязва Джесика Мос, той неведнъж възприе позиции, които предизвикаха разминаване между София и партньорите ѝ. Той се противопостави на военната помощ за Украйна, като разкритикува 10-годишното отбранително споразумение с Киев от миналия месец, и призова за "прагматични отношения с Русия, базирани на взаимно уважение и равнопоставеност".

В миналото той заяви, че Крим е де факто руски, въпреки че формално осъжда пълномащабната руска инвазия. Тези позиции, отбелязва Мос, го превръщат в лоша новина за Украйна и създават очакване за една двусмислена линия.

Това обаче не прави Радев нов Орбан, пише Мос.

Приключващият мандата си унгарски премиер съгради десетилетна система на конфронтация с Брюксел, опираща се на дисциплинирана партийна машина, дълбоки мрежи в европейската десница и последователна стратегия за използване на ветото като лост.

При Радев положението е доста по-различно. Капацитетът на България като държава е по-слаб и зависи много повече от европейското финансиране. Това има значение, защото българските лидери като цяло избягват театрални сблъсъци с Брюксел, изразява мнението си Мос.

Самият Радев даде сигнали, че София ще продължи по "европейския си път", въпреки че призовава за повече прагматизъм в ЕС. Това загатва не за стратегия на постоянна конфронтация в стил Орбан, а за по-компромисен подход.

Същото се отнася и за разширяването на ЕС. България блокира присъединяването на Северна Македония от 2022 г., така че Радев няма да отвори нов фронт, а по-скоро ще продължи да отстоява съществуващата национална позиция.

Ето защо сравнението с Унгария е полезно, но само донякъде, прави извод анализаторката.

Въпреки това е възможно Радев да отдалечи София от по-ясния прозападен курс на сегашното служебно правителство и да създаде повече пространство за противопоставяне и стратегическа двусмисленост във време, в което ЕС се нуждае от противоположното, пише Мос.

Орбан обаче показа как един-единствен лидер може да превърне страна от ЕС в траен източник на вътрешни проблеми. Радев вероятно ще тества различен модел: избирателно разминаване в позициите по отделни политически мерки, представено като прагматизъм, заключава Мос.