Пандемията беше едно глобално преживяване, което засегна всеки човек – било чрез болест, изолация, страх, финансови трудности и промени в ежедневието. Има обаче няколко тенденции. Увеличиха се тревожните разстройства, хората преживяват много по-често панически атаки, генерализирана тревожност, хипохондрични страхове. Увеличиха се и депресивните състояния, появи се една обща апатия, усещане за загуба на смисъл от много дейности, които преди това ни носеха удоволствие.

Анализът направи пред Дарик един от най-добрите психиатри у нас проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска”.

За нея тенденцията, която се среща най-често след коронавируса, се състои в нарушения на съня.

„Хората се оплакват от безсъние, накъсан и недостатъчно пълноценен сън, сутрин те не се чувстват така отпочинали, както преди, а най-уязвимите тук са младите хора и тийнейджърите. Пандемията не беше само медицинско събитие, а беше една голяма и мащабна психологична травма,” категоричен е психиатърът.

По думите на проф. Миланова постковид ефектите са доста сериозни, особено когато се подценяват. Сред тях са усещане за дълготрайна умора, липса на концентрация или мозъчна мъгла, нарушен сън, промени в настроението, както и нарушени социални контакти. Тези симптоми действат дирекно върху работоспособността, социалните контакти и качеството на живот.

„Ковидът беше един водораздел – това, което ми се случва преди него и това, което ми се случва след него,” посочва психиатърът.

По повод предстоящите празници тя подчерта:

„Празниците по нашите ширини имат една особеност – ние сме свързани със семейството, с храната и с традицията да сме заедно. Това за много хора носи положителни емоции, усещане за принадлежност, приемане и обич. Има обаче няколко групи хора. Едните очакват празници с радост и нетърпение, защото те са повод да се възстановят връзки, както и повод за връщане към корените. Друга група се стараят и искат да се харесат. Те влагат много време в подготовката и се изчерпват с приготвянето на цялата атмосфера. Има обаче и трета група хора, които преживяват тези празници с тъга и самота, защото те много често им напомнят за загуба и раздяла. И точно в тази група хора има една особено уязвима подгрупа – те се чувстват задължени да бъдат добре и казват – не мога да си позволя да бъда тъжен по Коледа. Това, според нашите наблюдения, е едно вътрешно напрежение, което предизвиква дискомфорт,” посочва проф. Миланова.

По въпроса дали сезонността влияе – проф. Миланова е категорична – сезонността влияе и това не е внушение, а е един биологичен факт.

„В зимния сезон продължителността на светлината е относително по-малка, спрямо тъмната част от денонощието. Когато светлината намалее, хората стават по-сънливи, по-малко енергични, това има своето отражение върху хормоналната регулация. Студеното време има по-скоро косвено значение, а не директно, това е защото ние ограничаваме социалните си контакти, тялото работи в режим на икономия на енергия. Това води до една нова диагностична категория, наречена сезонно афективно разстройство,” посочва още лекарят.

Оказва се, че между 3 и 5 процента от хората преживяват депресивни епизоди, когато се скъси денят, а цели 15 процента от населението усещат зимна тъга и общо понижени тонус и настроение.

„Ако може да се обобщи – най-силният фактор през зимата е светлината, а не студът,” казва проф. Миланова.

Кога е наложително да потърсим помощ, гледайте във видеото