На 15 март се отбелязва Световния ден на потребителя, тази година под мотото: „Безопасни продукти, уверени потребители“.

87% от доказано опасните продукти продължават да се продават онлайн, а по-голямата част от тях са играчки или стоки за деца. Това съобщават от „Ние, потребителите“, като се позовават на данни от скорошен преглед на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. „Въпреки че за тези стоки има официални забрани за продажба, повторна дистрибуция и производство, в някои случаи дори заповеди за изтегляне от пазара и унищожаване заради риск за живота и здравето

на потребителите или за околната среда, те все още се предлагат през интернет. Точно затова темата за безопасността на продуктите днес засяга всеки от нас - всеки ден, всеки път, когато натиснем бутона „Купи“.“, коментира Габриела Руменова от организацията по повод Световния ден на потребителя – 15 март.

Настоящият момент ни дава множество примери от реалността, за да разберем, че в един глобален дигитален пазар, в който купуваме от целия свят с няколко клика, безопасността на продуктите се превърна в критичен проблем. Ето защо Потребителският интернационал избра мотото на Световния ден на потребителите за 2026 г. да бъде: „Безопасни продукти, уверени потребители“. Защото уверен потребител е този, който знае какво купува, знае правата си и как да се защити.

Но защо изобщо опасни продукти стигат до нас?

„Първата причина е ниската осведоменост - много потребители споделят, че не знаят как да разпознаят рисков продукт. На второ място са ниските доходи, които често принуждават хората да избират не най-безопасното, а най-евтиното. И трето - липсата или слабост на правни норми в някои държави, което не осигурява достатъчна защита онлайн. Комбинацията от тези фактори прави опасните стоки изключително устойчиви на пазара.“, разказва Руменова.

Проблемът с разпространението на опасни продукти засяга всички. Но проучвания сочат, че в най-голяма степен той касае потребителите при уязвими обстоятелства и хората в държави с ниски доходи, където контролът е по-слаб, а рискът – по-висок. Това вече не е само въпрос само на личен избор, а на обществена отговорност. Това е въпрос, който надскача индивидуалния риск и който може да се превърне в проблем за

общественото здраве. И също така - в пречка за устойчивото развитие, защото води до замърсяване на околната среда и разхищение на ценни ресурси.

Решения има – повишаване на осведомеността, по-строг контрол, по-бързи реакции, реални санкции и мерки.