Светите четиридесет мъченици са 40 римски войници от арменската кохорта в град Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра в Христос през 320 г.  Те отказват да участват в групово поклонение на езическите богове и са оставени да замръзнат в леденото езеро.

През 313 г. император Константин Велики подписва закон за религиозна свобода. Съуправителят император Лициний също подписал закона, но в районите под негов контрол преследването на християните продължило. Около 320 г. римска армия била разположена в град Себаст, Армения. В нея били и 40 войници християни от Кападокия. Арестували ги и отвели вързани до езеро наблизо. Било зима и мръквало. Вкарали войниците в леденото езеро и те започнали да измръзват. Всеки, който искал да спаси живота си, трябвало да се отрече от Христос. Цяла нощ войните смело понасяли лютия студ, като се насърчавали взаимно и пеели възхвали на Бога. Само един от тях не издържал. 

На сутринта стражата – някой си Аглай видял неземна светлина над мъчениците. Бил толкова потресен от това чудо, че се обявил за християнин и се присъединил към 39-те мъченици. Запазени са имената на мъчениците. В деня на тяхната памет, 9 март, се облекчава строгостта на Великия пост и се отслужва литургия на Преждеосвещените дарове.

Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в чест на светите 40 мъченици Севастийски, по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година.