Среден 3,28 е общата оценка на държавата в грижата за децата в „Бележник“

Специалното 15-о издание на независимия мониторингов доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ събра експерти, представители на институции, организации и млади хора от Програма „Мегафон“, които представиха основните изводи по ключовите теми, свързани с живота на децата и семействата в България. Областите на оценка са 9 и включват благосъстояние, семейна среда и алтернативни грижи, закрила от всички форми на насилие, правосъдие, ранно детско развитие, образование, здравеопазване, спорт, култура и свободно време и детско участие. 

В анализа и оценките се включиха 50 автори и 7 външни оценители. С най-ниски оценки и отчетен спад са Благосъстояние (2,96), Закрила от всички форми на насилие (3,35), Образование (3,17), Детско здраве (3,21) и Участие на децата (3,13). Слаб напредък се отчита в областта Правосъдие за деца (3,62).

Линк към пълния доклад и всички оценки >>> https://nmd.bg/wp-content/uploads/2026/04/belejnik2026_web.pdf 

Събитието откри Георги Богданов, изпълнителен директор на НМД, който отбеляза, че днес “Бележник” е много по-важен за децата на България, отколкото през последните 10-15 години.

“Бележник беше създаден, за да бъде пътеводна светлина за нашите политици. Опора за това накъде трябва да вървят политиките за децата. Хиляди експерти, родители, учители, социални и здравни работници работиха по него в последните 15 години. Държавата има напредък, но има и големи провали. Един от тях е, че шеста поредна година нямаме Стратегия за детето, която политиците оставиха да падне жертва на пропагандата”, каза той.

Водещ беше Белла Дамянова, координатор „Политики за децата“ в НМД.

Г-н Томас Щауфер, ръководител на Швейцарския офис за сътрудничество също се включи в откриващата част.

Презентациите по темите от деветте области на оценка съчетаха експертен поглед и гласовете на младите хора. 

Темата “Участие на децата” беше представена от Денис Йорданов, младеж от алумни Програма „Мегафон“, който постави акцент върху нуждата децата реално да бъдат чувани, да се дава възможност на различните и за всички деца да има простраство.

Благовеста Ценова, ръководител на „Дворецът на децата”, гр. Русе, насочи вниманието към възможностите за спорт, култура и свободно време. “В свободното време се раждат идеите и креативността. Там поставяме децата в центъра. Те не искат да бъдат забавлявани, искат да създават. Само трябва да повярваме в тях”, каза тя.

Ирина Манушева, литературен преводач, застъпник за истинско образование, очерта ключовите предизвикателства пред образователната система.

“Подчинили сме образованието на оценяването, а не на знанието. С огромен стрес и ресурси за родителите, учителите, данъкоплатците. А най-високата цена за слабото образование плащат децата. Един непоправим изпит определя бъдещето им и ги кара на 13 годишина възраст да избират професии, които в бъдеще може и да не съществуват. Това не е право на образование”, отбеляза тя като допълние, че наказанията, санкциите и забележките в училище доказано от науката не работят. И че децата имат нужда от подкрепа, която изкуственият интелект не може да даде.

За “Ранно детско развитие” говори Пламена Николова, ръководител “Ранно учене” във фондация Rise Bulgaria. Тя отбеляза, че детските политики се влошават, особено заради КОВИД пандемията и войната в Украйна. Но периодът до 5-годишна възраст е ключово важен за децата, защото тогава се развива най-големият им потенциал. “Правилният подход е чрез игра и активно учене”, препоръча тя. 

Темата за насилието и системата за закрила беше представена от Диана Димова, председател на фондация „Мисия Криле“. Тя символично показа червен картон на всички – на институциите, на обществото, на всеки от нас, заради липсата на превенция на насилието срещу деца. 

“Всяко забавяне или забравяне на дете в риск може да го направи част от черната статистика”, предупреди тя. 

Перспективата за “Детско здраве” беше очертана от д-р Бояна Петкова, лекар и правозащитник. Тя обърна внимание и на Националната детска болница и нарече този проект “изпитание за нашата човечност.” България е единствената държава В ЕС без национална детска болница. “Искаме болница, в която децата да не се чувстват наказани, че са болни. Средният успех не е достатъчен за децата ни”, категорична бе д-р Петкова.

Александър Миланов, изпълнителен директор на Национална асоциация за приемна грижа, акцентира върху семейната среда и алтернативните грижи. Той отбеляза, че системата знае какво е правилно, но не разполага с достатъчно условия, за да го направи. “Структурните проблеми изискват структурни решения”, заяви Миланов.

Георги Еленков, директор “Политики за децата” към НМД, разгледа темата за правосъдието за деца. 

“Нека – с мисъл за 14-те момчета от кв. Надежда в Сливен, с мисъл за техните близки, пръснати из кризисни центрове и интернати, с мисъл за детето – на което 37 последователни пъти е наложена мярката „обществен възпитател“, нека намерим нужната визия, нужния експертен консенсус, нужната широка политическа воля, за да я бъде най-после тази дългоочаквана реформа в детското правосъдие!”, призова той в края на изложението си.

Мария Брестничка, програмен директор на НМД, представи данните и изводите за благосъстоянието на децата – най-критичната област в доклада.

“Ако цитирам уводното слово в “Бележник” – не ни трябват нови кампании. Време е за държавничество. Държавничество, което вижда децата. Време е да спрем да бием тези, които искат да се качат по стълбата. Време е да сменим не просто маймуните, а правилата на самата клетка. Защото децата ни не заслужават държава, която работи по инерция, а държава, която има смелостта да погледне нагоре”, каза тя.

Белла Дамянова, координатор “Политики за децата” и водещ на събитието подчерта, че „Бележник“ ни дава оценка, но това, което стои зад нея, е отговорност. 

“Отговорност към това какво виждаме. Как реагираме и какво избираме да променим. Защото политиките за децата са ежедневни управленски решения с дългосрочни последствия за години напред. Това послание е особено валидно днес, в деня на полагане на клетва в НС. Вярваме, че всеки от нас е част от решението – не от утре, а от днес”, изтъкня тя.

Повече за „Бележник 2026“

„Бележник 2026“ отбелязва 15 години от създаването на доклада и 20 години от основаването на НМД – две десетилетия последователен граждански мониторинг, диалог и застъпничество за политики за децата, основани на данни, анализ и участие на самите деца и младежи.

Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност. 

Кои уроци (не) научиха политиците за 15 години?

Средната оценка 3,53 отново поставя България в диапазона „среден успех“, спрямо предходните две издания на доклада. Анализът отчита напредък в отделни области, но и сериозни предизвикателства, свързани с бедност, неравен достъп до услуги, липса на координация между системите и ограничено детско участие в процесите на вземане на решения.

В продължение на повече от десетилетие и половина темата за децата остава сред заявените приоритети на институциите. Още в Конституцията е записано, че семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото, а законодателството ясно определя правото на всяко дете на закрила, развитие и участие. Въпреки това, през последните 15 години тези принципи рядко се превръщат в последователни и устойчиви политики, които реално променят живота на децата.

В общественото пространство често се повтаря, че „децата са бъдещето“, но зад тази реторика рядко стоят цялостни решения. Данните показват трайни предизвикателства – намаляващо детско население, високи нива на детска бедност и социално изключване, както и дълбоки неравенства в достъпа до здравеопазване и образование. Всяко трето дете в България живее в риск от бедност, а шансът за развитие продължава да зависи силно от средата, в която е родено. Детската смъртност намалява двойно, но неравенствата в достъпа до здравеопазване остават значителни. 

В образователната система се наблюдава по-висок обхват, но не и преодоляване на зависимостта между социалния произход и успеха на детето. Международни изследвания показват, че придобиването на базови умения и функционална грамотност остава проблем, а качеството на образованието варира значително. В същото време липсват надеждни данни за ключови аспекти от живота на децата, включително за преживяното насилие, което затруднява ефективното планиране на политики.

Проблемите се задълбочават и от липсата на последователна стратегическа рамка. След 2019 г. България няма цялостна национална политика за детето, а дейностите са разпокъсани между отделни програми, често без координация и без ясно измерими резултати. Основната институция с мандат за координация – Държавната агенция за закрила на детето – постепенно е ограничена в своите правомощия, без да разполага с реален инструментариум за управление на системата.

Кризисните ситуации през последните години – пандемията, войната в Украйна и увеличеният брой деца бежанци, допълнително показаха слабостите на системата. Теми като детска бедност, онлайн насилие, ранна интервенция и деца в риск изискват координиран подход между множество институции, който към момента липсва.

Въпреки отделни реформи като деинституционализацията и Закона за предучилищното и училищното образование, системната промяна остава непълна. Те променят структури, но не винаги водят до промяна в практиките, които поставят детето в центъра на политиките. Така голяма част от усилията остават фрагментарни и без дългосрочен ефект.

Всичко това поставя ключов въпрос: каква е реалната визия на държавата за детето в България? Липсата на координация, стратегическа рамка и механизми за оценка на въздействието води до ситуация, в която политиките често са реактивни, а не превантивни. В резултат ресурсите се изразходват, без да са обвързани с ясни цели и измерими резултати.

Докладът „Бележник“ поставя въпросите пред институциите “Кои уроци са научени и кои остават пропуснати през последните 15 години?”, “Къде са децата в България днес, не като абстракция в политическите обещания, а като реални животи, нуждаещи се от последователна, работеща и отговорна политика?”

Какво ни казват оценките?

УЧАСТИЕ НА ДЕЦАТА

Оценка по темата: 3,13

15-годишният преглед показва ограничен напредък, последван от продължителна стагнация в гарантирането на правото на децата на участие в обществения живот и във вземането на решения по въпроси, които ги засягат, съгласно стандартите на КООНПД. След важни ранни стъпки – като приемането на Хартата и Механизма за детско участие на ДАЗД и регламентирането на ученическото самоуправление в ЗПУО – държавата не изгражда устойчива политика с ясни стандарти, механизми и ресурси. Продължават да липсват достъпна за децата информация за закони и политики, ефективни канали за обратна връзка и целенасочено включване на деца от уязвими групи. По думите на самите деца, участието има смисъл, когато са чути и виждат резултат, а се обезсмисля от формализъм и празни обещания. Ниската оценка в раздела в „Бележник“ отразява задълбочаващия се проблем на невключването: през 2025 г. децата и младите хора не са системно търсени по значими законодателни и политически въпроси, в т.ч. Реформата в образованието. Реалното им гражданско участие продължава да зависи основно от инициативи на НПО и международни организации.

БЛАГОСЪСТОЯНИЕ НА ДЕЦАТА

Оценка по темата: 2,96

Анализът за периода 2011 – 2025 г. показва, че има известен напредък, но той е частичен и неравномерен. В същото време липсват последователни политики и остават сериозни неравенства. Броят на децата в България намалява с близо 80 000, но делът им от населението расте – факт, който прави още по-видима липсата на ясна и дългосрочна държавна политика за детското благосъстояние.

Детската бедност остава сериозен и устойчив проблем. Тя засяга най-силно деца в многодетни семейства, при самотни родители, в семейства с ниско образование и в уязвими общности. Въпреки че материалните лишения намаляват, подкрепата от социални помощи и услуги не е достатъчна, за да прекъсне цикъла на бедност между поколенията.

След 2019 г. България няма Национална стратегия за детето, а липсва и цялостен подход за планиране и проследяване на средствата за деца. Това ограничава ефекта на съществуващите политики. Инициативи като Европейската гаранция за детето подобряват достъпа до услуги, но не водят до трайна промяна.

Проблемите ясно личат и в жилищната политика – няма актуална стратегия, липсва информация за социалните жилища и не се осигуряват устойчиви решения за деца и семейства в тежки условия.

В резултат България остава сред страните в ЕС с най-висок дял на детска бедност, която продължава да се възпроизвежда. Това обуславя и оценката в „Бележник“.

ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО ОТ ВСИЧКИ ФОРМИ НА НАСИЛИЕ

Оценка по темата: 3,35

В периода 2011 – 2025 г. закрилата на децата от насилие продължава да среща сериозни предизвикателства. Основен проблем остава липсата на единна информационна система, устойчив анализ на данните и ефективна координация между институциите. Това засяга всички среди – семейството, училището, онлайн пространството, институционалната грижа и пътната безопасност.

Има напредък в законодателството, особено по отношение на домашното насилие, но на практика липсват достатъчно услуги и равен достъп до подкрепа. В училище мерките все още са насочени основно към санкции, без да е изградена работеща система за превенция на тормоза и проследяване на резултатите, въпреки увеличения брой психолози.

В дигиталната среда Националният център за безопасен интернет се утвърждава като ключова структура за защита на децата онлайн – чрез консултации, сигнали и обучения. Въпреки това липсва устойчиво държавно финансиране и цялостна политика, която да гарантира дългосрочната му работа и развитие.

Сериозен проблем остава и безопасността на пътя – всяка година България губи деца при пътнотранспортни произшествия, което показва липса на ефективни превантивни мерки.

Като цяло системата остава по-скоро реактивна, отколкото превантивна, и често не осигурява навременна и координирана подкрепа.

ДЕТСКО ЗДРАВЕ

Оценка по темата: 3,21

През периода оценката за детското здраве в „Бележник“ остава трайно ниска и показва системен застой с отделни, частични подобрения. Сред положителните стъпки се открояват намаляването на детската смъртност, разширеният достъп до прегледи за здравно неосигурени бременни, въвеждането на безплатни лекарства за деца до 7 години, напредъкът във ваксинопрофилактиката, подобренията при медицинските храни за деца с малнутриция и по-ясното развитие на концепцията за Национална детска болница.

В същото време остават дългогодишни и сериозни дефицити – недостиг на педиатри, медицински сестри и акушерки, значителни регионални различия, липса на надеждни регистри и данни, ограничен достъп до палиативни грижи, бавен напредък в патронажната грижа и недостатъчен капацитет в детското психично здраве и превенцията на зависимости.

България продължава да е сред страните в ЕС с най-висока детска смъртност, а част от реформите остават частично реализирани или „на хартия“ – включително разширеният, но все още неизпълнен неонатален скрининг.

Показателно е, че напредъкът в някои ключови области често се дължи на устойчив натиск и експертиза от НМД? и гражданския сектор като цяло – както при достъпа до медицински храни за деца с малнутриция, така и при развитието на проекта за Национална детска болница. Въпреки по-ясната концептуална рамка след 2022 г., към края на 2025 г. той все още няма достатъчна яснота по отношение на нормативното, финансовото и кадровото обезпечаване.

ПРАВОСЪДИЕ ЗА ДЕЦА

Оценка по темата: 3,62

15-годишният преглед показва значим напредък в нормативната рамка, но ограничена и неравномерна промяна в практиката. В наказателното производство са въведени важни гаранции за децата – както за пострадали и свидетели, така и за деца, задържани или обвиняеми, особено с промените от 2023 г. Въпреки това липсата на специализация, обучение, единни стандарти и ефективна координация често превръща тези гаранции във формални, а участието в процеса може да се превърне в допълнителна травма за детето.

Адаптираните и щадящи практики, включително използването на „сини стаи“, все още се прилагат ограничено. Достъпът до правосъдие остава затруднен за уязвими групи деца – жертви на сексуално насилие, онлайн престъпления и деца с увреждания.

Системата за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни остава най-слабо реформираната – с остарял модел, недостатъчно услуги и липса на възстановителни подходи, както и без ясна визия за промяна.

В семейноправните производства през 2025 г. са въведени нови мерки, като задължителни информационни срещи за медиация и възможност съдът да постановява съвместно упражняване на родителските права, но ефектът им тепърва ще се оценява.

Общият извод е, че въпреки напредъка в законодателството, процедурите с участие на деца все още не гарантират последователно техните права и най-добрия им интерес, което се отразява и в оценката в „Бележник“.