Докторска дисертация, защитена в ЮЗУ Благоевград, оборва погрешните схващания, че престъпност по време на социалнизма не е имало. Събитията около написването и защитата й обаче разкриха поредните проблеми в българските университети. Става дума за докторантура на историка д-р Стефан Иванов с научен ръководител доц. Стефан Дечев. Историците коментираха темата в предаването "Кой говори?" по Дарик радио.
Първоначалното заглавие на докторантурата е било "Престъпността в България 1944-1989 г." Три години по-късно обаче то е променено на "Исторически аспекти на престъпнелята срещу личността и собствеността в България 1944-1989 г."
2 342 първокурсници са записани в ПУ „Паисий Хилендарски“ след първото класиране
"Аз бях зачислен за докторант в правно-историческия факултет на ЮЗУ с темата за криминалната престъпност по време на социалистическа България. Моята идея беше още от самото начало да изключа от обхвата на моето бъдещо изследване масовите убийства и стопанската престъпност. След като изчетох десетки хиляди документи и се готвих за защитата на своята дисертация, беше променена без моя инициатива темата на дисертацията от страна на други фактори в правно-историческия факултет", разказа д-р Стефан Иванов.
Водещият Георги Донков от своя страна отбеляза, че правно-историческия факултет на ЮЗУ са завършили знакови лица като Делян Пеевски, Иван Гешев, Илия Павлов, Жени Калканджиева.
Две млади юристки се заклеха в Районния съд във Велинград
Запитан каква е причината за смяната на заглавието, историкът доц. Стефан Дечев отговори: "Причината е неестественото обединяване на специалност Право със специалност История. В резултат на това неестествено съжителство се стига до такива ситуации", коментира той.
Имало ли е по-малко престъпления в България по времето на комунизма?
„Когато започнах доста активно да се ровя в изворите, вече бях напълно убвден, че не е вярно, че тогава престъпноста е била по-малка”, коментира д-р Иванов.
Кирил Маричков: Не съм комунист и никога няма да бъда, мразя комунизма!
Той посочи, че не бива да забравяме, че става въпрос за един тоталитарен режим, който прави всичко възможно всички негативни явления в обществото да бъдат скривани.
Умишлени убийства, изнасилвания, кражби на обществено имущество и грабежи - тези четири престъпления имат съвсем различна крива на развитие, обясни историкът.
„Например умишлените убийства в първите 15-20 години на режима са между 350 и 400 на година, след което от 1967-1968 година падат на около 200 годишно и с този брой завършват през 1989 г. – около 200 годишно. След приемането ни в ЕС тази бройка започва постепенно да пада, като в последните 2 години те са под 70”, обясни д-р Иванов.
Камелия Тодорова пред Дарик: Държавата не защитава качествената музика
Доц. Дечев допълни, че има поне няколко фактора, които трябва да бъдат споменати. „Единият от тях е възможността на българина да пътува, да търси професионална реализация някъде другаде и да намери добро за него заплащане в рамките на ЕС. Не е необходимо да извършваш престъпления, за да промениш социалния си статус, той може да се промени и чрез честен труд. Друг фактор е, че част от тази престъпност може би е изнесена и навън. За мен беше много интересно да разбера, че всъщност спдането на престъпността е световна тенденция, която се разминава с това, което ние имаме като медийна среда”, посочи той.
„Има няколко серийни убийци в комунистическа България, за които никой не знае. Има невероятни масови убийци”, каза от своя страна доц. Иванов.
102-годишна съди Петър Волгин заради думите му „Да се върне Народният съд“
„При изнасилванията нещата са малко по-различни, защото до 1952-1953 г. почти няма регистрирани такива случаи. Рядко са били подавани такива сигнали. Оттогава имаме една непрекъсната крива, която върви нагоре. Същият е случаят и с грабежите. Те започват от 0 и стигат до 400 и няколко на година”, обясни още историкът.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
