Днес православните християни отбелязват Цветница – деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя.

Празникът винаги е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден, и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

Празнува се както от православните християни, така и от католици и протестанти.

На Цветница се отбелязва влизането на Иисус в Йерусалим. Ден преди това той възкресява Лазар, който е бил вече четири дни в гроба, а вярващите виждат в него своя Спасител и го посрещат тържествено в Йерусалим пеейки: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Пристигайки, Иисус Христос извършва много изцеления на болни и страдащи хора. 

По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отиват в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд благословените вярващи носят в домовете си осветени върбови клонки за здраве и предпазване от болести и зло.

Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие.

Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос. Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни. Обичайно празникът продължава с нареждането на семейна трапеза. Някъде се приготвя обредно ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събират на мегдана, където играят весели несключени хора, известни като буенец. В някои райони на България на този ден се извършват и поминални обреди, свързани с вярването, че на Връбница умрелите излизат от гробовете си и очакват роднините им да им донесат нещо.

Рано сутрин жените отиват на гробища с върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите близки.

Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“. Когато се зададе градоносен облак изнасят върбовото венче навън или го запалват за да прогони опасността.

Символите на празника са цвете и змей. Цветето е символ на пролетта, растежа и красотата, на младостта и радостта. В българската народна песен са възпети различни цветя: божур, ружа, трендафил и др. Едни цветя са лековити, други момински или магически. Лековити са божур, иглика, невен – пазят от лоши очи и уроки. Червеният цвят на божура се свързва със здравето и младостта. Магьоснически са тинтява, росен, перуника, омайниче и други, разделят, отбраняват или привличат. В библейската символика цветята са знак за преходност, надежда за възкресение, за вечна пролет. Често се свързват с определен светец.