Най-почитаният християнски празник у нас – Великден – се отбелязва от всички българи, независимо от възраст и регион. Датата му е подвижна и се определя по лунния календар – след първото пълнолуние, което настъпва след пролетното равноденствие.
Цветница – вестителят на Великден
Седмица преди Великден християните честват Цветница, известна още като Връбница – един от най-пъстрите пролетни празници. На този ден вярващите носят в църквата цветя или върбови клонки, които биват осветени и отнесени у дома. Обикновено се поставят на прага или до иконостаса, изплетени като венци, и се съхраняват дълго време. Смята се, че носят защита и помагат при болести и уплах при децата.
С върбова клонка се посещават и гробовете на починали близки. Следобед празникът продължава с тържества около многобройните именници, носещи имена на цветя и растения.
Страстната седмица и приготовленията
През седмицата между Цветница и Великден – т.нар. Страстна седмица – се избягват всякакви домакински дейности. Според народните вярвания, пране и шиене в четвъртък могат да предизвикат градушки през лятото.
Именно Велики четвъртък е отреден за месене на козунаци, които често се украсяват с червени яйца и тестени плитки. Същия ден или в събота сутрин се боядисват и яйцата – символ на възкресението и новото начало. Първото яйце задължително е червено и с него най-възрастната жена в дома чертае кръст на челата на децата. Това яйце се съхранява цяла година, като по състоянието му се гадае каква ще бъде следващата.
Разпети петък и великденската нощ
Разпети петък е ден на дълбок покой и размисъл – работата е строго забранена, както и споровете и високият тон. В събота вечер хората се събират в храмовете за великденската служба. Всеки носи свещ и яйце, с което ще се чука в полунощ. Вярва се, че чието яйце остане здраво, той ще има късмет и здраве през годината.
Свещите, запалени от великденския огън, се отнасят вкъщи – символично пренасяне на благословията в дома.
Празничната неделя
Неделята започва с тържествена литургия, а след това следват традиционни семейни посещения – първо при родителите, а по-късно – при кумовете. Масата включва козунаци, баница, мекици, червено вино и печено месо, обикновено кокошка. Даряването на децата с подарък, най-често нови обувки, е също част от народната традиция.
*Статията е подготвена по интервю на д-р Петя Банкова, Етнографски институт и музей – БАН, за сайта „9 месеца“
