Депутати от две парламентарни групи предлагат промени в ТЕЛК-системата, които да ограничат злоупотребите и да улеснят хората, които действително имат нужда от подкрепа. Идеите включват дигитализация, проверки чрез изкуствен интелект и достъп до данни от различни институции.
През 2025 г. са издадени 271 117 решения на ТЕЛК – с 11% повече спрямо предходната година, когато броят им е бил 244 279. В същото време разходите за подкрепа на хората с увреждания нарастват значително. През 2021 г. те са били около 1,6 млрд. евро, а през 2025 г. вече достигат близо 3,8 млрд. евро. Прогнозите са до 2029 г. сумата да надхвърли 6 млрд. евро.
Първи предложение за дигитална реформа внесоха от „Демократична България“. Идеята е изкуствен интелект да открива съмнителни решения на ТЕЛК, които след това да бъдат проверявани от експертите на ТЕЛК и НЕЛК.
„Идеята е този изкуствен интелект да отдели рисковите или съмнителни ТЕЛК решения, за да може експертите на ТЕЛК и НЕЛК да ги прегледат“, обясни д-р Симидчиев. Според него, когато хората знаят, че ще има електронни проверки, вероятността да опитат да злоупотребят със системата ще бъде по-малка.
Предложението обаче предизвика притеснения у омбудсмана. Тя поиска гаранции, че технологичните проверки няма да лишават хората от права или да спират плащанията им. Особено внимание беше обърнато на пациентите с редки заболявания, чиито състояния може да бъдат разпознати погрешно от изкуствения интелект.
От „Демократична България“ уверяват, че хората с реални здравословни проблеми няма от какво да се притесняват.
Междувременно депутатите от „Прогресивна България“ също внесоха законопроект за промени в системата. Според Георги Петров в страната вече има близо 900 хиляди души с решения на ТЕЛК. Той посочи, че има сигнали за хора със 100% инвалидност, които водят активен начин на живот, включително посещават заведения и дискотеки.
Една от идеите в законопроекта е ТЕЛК да има достъп до данни от различни институции, включително от КАТ. Така например проверките биха могли да установяват несъответствия между здравословното състояние, посочено в документите, и реалните действия на даден човек.
Д-р Симидчиев даде пример с двама братя, които били обявени за напълно слепи, но шофирали автомобили. Според него свързването на базите данни би позволило подобни случаи да бъдат откривани.
Георги Петров посочи и възможността да се проверява дали услугата „личен асистент“ се използва по предназначение. По думите му дори откриването на няколкостотин неправомерни случая би позволило повече средства да достигнат до хората, които действително се нуждаят от подкрепа. Той обърна специално внимание и на семействата с деца със 100% инвалидност, за които според него помощта в момента не е достатъчна.
Друга промяна предвижда към медицинската оценка да се добави и функционална – тоест да се отчита доколко заболяването реално ограничава възможността на човека да работи и да се справя в ежедневието. Като пример депутатите посочват инсулта, който при някои пациенти може да доведе до трайна инвалидност, а при други – до пълно възстановяване. Въпреки различното състояние сегашната система може да им определи еднакъв процент.
Обсъжда се и промяна в начина, по който се изчислява степента на увреждане. Д-р Симидчиев даде пример с лека астма, която при добро лечение не създава сериозни ограничения, но може да носи определен процент инвалидност. Когато към него се добавят проценти за други заболявания, общата оценка може да стане по-висока, без това непременно да отразява реалното състояние на човека.
Очакванията са дигитализацията и по-строгите проверки да ограничат фалшивите документи и злоупотребите. Така хората, които действително се нуждаят от решение на ТЕЛК, биха могли да получават помощта си по-бързо.