Първата индустриална революция е период на научно и технологично развитие, който продължава от средата на 18 до средата на 19 век. Голяма част от това развитие се случва в европейските страни, техните колонии и Съединените американски щати, пишат от Darik Business Review
В този исторически период обаче е регистриран и скок в емисиите на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, както и ефектите от този процес върху климата на планетата.
Поредната криза на Европа: Недостиг на вода
Проблемът е забелязан от учените още през 19 век, пише History.com.
Индустриалната революция и парниковите емисии
По време на индустриалната революция Великобритания увеличава използването на въглища като източник на гориво. Те се превръщат в ключов фактор за индустриалната революция и популярността им се разпространява в Европа, Азия и Съединените щати.
Въглищата помагат за захранването на новите фабрики, кораби и влакове, за топенето на желязо и осигуряват топлина за милиони домове. В същото време, те увеличават значително количеството на въглеродния диоксид във въздуха.
Тъй като дърветата съхраняват въглероден диоксид, обезлесяването, което протича на много места - успоредно с колониалното завладяване, също освобождава повече парникови газове в атмосферата.
Това важи в най-голяма степен за Северна Америка, където английските колонисти масово изсичат горите между източното крайбрежие и река Мисисипи.
Как уебсайтовете могат да намалят въглеродните си емисии?
Обезлесяването се случва и заради разрастването и индустриализацията на градовете - горите отстъпват, за да направят място за повече жилища и фабрики.
Повечето експерти днес са на мнение, че това увеличение на емисиите на CO2 оказва ефект върху климата. Предполага се, че глобалното затопляне започва още през 30-те години на 19 век.
Някои учени обаче започват да се интересуват от науката за климата още през 19 век, но осъзнават въздействието на нарастващите нива на CO2 много по-късно.
Кога се създава науката за изменението на климата?
През 1820 г. френският математик Жозеф Фурие публикува своята теория за процеса, който днес наричаме парников ефект. През 1850 г. американският изследовател Юнис Фут открива, че въглеродният диоксид действително може да повиши температурата на околната среда.
Фут е първата жена, чието изследване е представено на среща на Американската асоциация за напредък в науката. Може да се каже, че тя е основател на съвременната наука за изменението на климата.
Американският учен Джоузеф Хенри представя откритията на Фут на годишната среща на асоциацията през 1856 г. Нейните изследвания са публикувани и в American Journal of Science and Arts.
Работата на Фут вероятно е повлияла на ирландския учен Джон Тиндал, който публикува открития, подобни на нейните, няколко години по-късно.
През 1890 г. шведският химик Сванте Арениус започва да проучва дали количеството въглероден диоксид във въздуха може да причини температурни промени в глобален мащаб.
Той изчислява, че намаляването на емисиите на CO2 може да охлади Земята, докато увеличаването им може да я затопли. Арениус, всъщност, разглежда и в положителен аспект идеята, че въглеродният диоксид може да повиши температурите на студени места, като родната му Швеция.
Глобалното развитие през 20 век драстично увеличава скоростта на изменение на климата и учените започват да бият тревога за опасностите, свързани с тази тенденция.
Как глобалното затопляне превръща Швеция във винена дестинация?
По това време Втората индустриална революция, продължила от края на 19 век до Първата световна война, вече е увеличила допълнително емисиите на въглероден диоксид.
Оттогава те растат постоянно. Според Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ, количеството въглероден диоксид в атмосферата през 2022 г. е с над 50% по-високо, отколкото в прединдустриалния период.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
