На 17 октомври 2025 година, в открито съдебно заседание, Окръжен съд – Монтана потвърди взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на 42-годишния И. А. Д., срещу когото е повдигнато обвинение за две деяния – управление на моторно превозно средство след употреба на наркотици и държане на високорискови наркотични вещества.

Според документите по делото, на 27 юни 2025 г. в с. Владимирово, И. А. Д. е спрян за проверка и било установено с техническо средство, че управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – кокаин. В същия ден, в частен дом в с. Владимирово, обитаван от И. А. Д., са намерени и иззети високорискови наркотични вещества – суха зелена тревиста маса с тегло 441 грама и кафяво прахообразно вещество с тегло 1 141 грама, за което се сочи, че е фентанил – наркотично вещество, което е поставено в списъка на веществата с висок риск за общественото здраве. На 9 юли 2025 година Окръжен съд – Монтана уважи искането на Окръжна прокуратура – Монтана за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение И. А. Д.

Пред Окръжен съд – Монтана делото е образувано по молба на защитата на И. А. Д., с която е поискано изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека. Производството е по реда на чл. 65 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и следва да установи дали е настъпила промяна в обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

Представителят на прокуратурата заяви, че искането е неоснователно и поиска съдът да потвърди взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като не са настъпили изменения в обстоятелствата, които да разколебават авторството на деянието и не е отпаднала опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, за което сочи трайно неправомерното му поведение.

В съдебната зала защитата му посочи, че обвиняемият има постоянен адрес и местожителство в гр. С., има сключен брак и две малолетни деца, за които да се грижи. Според адвоката му не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за задържане, тъй като липсват доказателства, че той е придобил и държал намерените в къща в с. Владимирово наркотични вещества, както и че липсват данни да е притежавал фактическа власт върху тях, той не е собственик, не живее в тази къща и не е единственият й обитател.

Пред съда И. А. Д. – с начално образование, безработен, осъждан, помоли за по-лека мярка.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и изслуша прокурора, обвиняемия и неговата защита, Окръжен съд – Монтана обяви, че молбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Според състава не е налице промяна в обстоятелствата – не е разколебана обосноваността на предположението за съпричастност към престъпленията, в извършването на които е обвинен, или относно реалната опасност да извърши друго престъпление, извеждащо се от многократните осъждания и лошите характеристични данни на обвиняемия, сочещи, че е личност с висока степен на обществена опасност. Според съда малолетните деца на обвиняемия не са лишени от родителски грижи и надзор, каквито те получават от своята майка.

Поради това Окръжен съд – Монтана потвърди определението, с което е взел най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на И. А. Д.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд – София в тридневен срок.

---