Много икономисти и анализатори споделят мнението, че водата е "новият петрол", което означава, че жизненоважната течност е следващото нещо, заради което могат да избухнат конфликти. Все повече държави по света виждат в това очертаващ се проблем и търсят възможните решения, пише Daily Sabah, цитирана от Darik Business Review.
Наскоро вицепрезидентът на Съединените американски щати Камала Харис обяви, сигурността на водоснабдяването сега е една от централните точки в стратегията на страната.
Харис заяви още, че САЩ не биха могли да постигнат своите външнополитически цели без глобална водна сигурност, тъй като това може както да усили, така и да смекчи предизвикателствата в тази сфера.
Промяната в политиката е част от Плана за действие за глобална водна сигурност, публикуван през юни от Белия дом, очертаващ усилията на американското правителство за постигане на свят с водна сигурност.
Планът на Белия дом, който издига сигурността на водоснабдяването в международен приоритет, има за цел да предотврати конфликти между нациите и да насърчи справедливостта и икономическия растеж.
Организацията на обединените нации дефинира водната сигурност като способност за достъп до адекватни количества вода с приемливо качество за поддържане на поминъка, благосъстоянието на хората и социално-икономическото развитие, като същевременно предотвратява замърсяването на водата и свързаните с това бедствия, както и запазването на екосистемите в условия на мир и политическа стабилност.
Новата стратегия за национална сигурност настоява САЩ да предприемат стъпки за намаляване на нестабилността, причинена от намаляващите глобални водни запаси, надграждайки досегашните предупрежденията относно глобалната несигурност на водата.
Задават ли се водни войни?
Камала Халис е на мнение, че несигурността на водата прави света „по-малко стабилен и по-малко безопасен“. "Споровете между държави или общности за ограничени водни ресурси могат с течение на времето да провокират въоръжени конфликти“, казва тя.
Въпреки че „водните войни“ не са избухнали в мащаба, който някои лидери предвиждат и връзката между водата и конфликта не винаги е пряка, има изследвания, подкрепящи идеята, че недостигът на вода предизвиква въоръжени конфликти или поне ги прави по-вероятни в региони, които вече се борят и с други проблеми.
Недостигът на вода засяга производството на храни и общественото здраве и може да доведе до масова миграция.
Изследване на базирания в САЩ Тихоокеански институт показва, че през последното десетилетие водата се е превърнала във все по-често срещан „спусък“ за такива конфликти.
Не само САЩ обаче са загрижени за развитието на ситуацията.
Опустошеният от сушата Африкански рог
И докато западните региони на САЩ през последните две години изпитаха най-тежката си суша от десетилетия, в Африканския рог тази ситуация е налице отдавна. Тази година държавите от региона преживяха най-голямата си суша за последните 40 години.
Милиони селскостопански животни и хора загинаха поради сушата, която беше съпътствана и от конфликти, и от проблеми с достъпа на хуманитарна помощ.
Американската агенция за международно развитие (USAID) казва, че регионалните власти не са виждали бедствие от този мащаб в последните 100 години.
В Субсахарска Африка, която се опитва да се справи с въздействието на изменението на климата и бедността, търсенето на вода се очаква да нарасне с 283% спрямо нивата от 2005 г. до 2030 г.
Четвъртият пореден дъждовен сезон с оскъдни валежи влоши силната суша в Сомалия и изправи страната пред продоволствена несигурност и глад. Според ООН, сушата може да остави 4.6 милиона души без достатъчно храна.
Южна Африка също се бори с необичайни горещи вълни. Нивото на водата в региона е най-ниското за всички времена.
Сушата вече засяга и Западна Европа
Миналата година горещата вълна през юни беше най-ранната, регистрирана в западноевропейските страни.
Италия, например, от известно време преживява високи летни температури с много малко валежи. Река По пресъхна на места през лятото на 2022 г. и регистрира най-ниските си нива от повече от 70 години насам.
По е най-дългата река в Италия, която преминава разстояние от над 650 километра през северната част на страната. Много участъци от водния път обаче са пресъхнали и фермерите казват, че потокът е толкова слаб, че морската вода унищожава посевите.
Междувременно, южната половина на Франция също изпитва все по-чести засушавания и горещи вълни.
Светът се бори за достъп до вода
Водният стрес, предизвикан от изменението на климата, вече засяга милиарди хора.
UNICEF и Световната здравна организация предупреждават, че до 2030 г. 1.6 милиарда души ще останат без безопасно управлявани услуги за питейна вода, а 2.8 милиарда няма да имат безопасно управлявана канализация.
Без да се променят настоящите нива на потребление на вода и замърсяване, почти половината от световното население ще се затруднява да посреща нуждите си от воден ресурс до 2030 г., поради изменението на климата и нарастването на населението.
С нарастващото разбиране на значението на водата по света, се създават и нови институции за провеждане на проучвания, насочени към справяне с недостига на ценния ресурс на планетата.
През 2022 г. беше учредена глобална комисия, която да проучи стойността на водата в света, за да се бори с влошаващите се проблеми. Съставена от икономисти, учени и политически лидери, комисията ще проучи моделите на управление за защита на водните ресурси.
Тя би могла да настоява и за глобална цена на сладката вода, подобно на опитите, които се правят на пазара на квотите за въглеродни емисии.
Работата на Глобалната комисия по икономика на водата има за цел да предложи съвети относно управлението на водите в световен мащаб, тъй като изменението на климата и обезлесяването оказват все по-голямо влияние върху доставките на вода и валежите.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
