Богат и изключително влиятелен: 45-годишният мъж е поставил под свой контрол българските медии и правосъдие с мафиотски практики. Кариерата му разкрива много за състоянието на българската демокрация. Народът е уморен от него и от системата, която той олицетворява, пише в обширен репортаж Никол Анликер, зам.-главна редакторка на най-влиятелния швейцарски вестник Neue Zürcher Zeitung. Преводът е на e-vestnik.bg.

Богат, влиятелен и непопулярен: три думи, които описват Делян Пеевски. В България се казва, че никой не може да мине без него. Човекът е всемогъщ, въпреки че дори не заема държавна длъжност. Срещу това бяха насочени протестите в цялата страна през последните седмици, които принудиха правителството да подаде оставка. Българите протестираха срещу олигарха лично и срещу това, което той олицетворява: корумпиран елит, който е завладял държавата.

На протестните си плакати те често изобразяваха тежкия гигант като карикатура под формата на прасе. Те замеряха с камъни и бутилки централата на неговата партия ДПС. Гневът и загрижеността относно мафиотските практики и политическото влияние на Делян Пеевски вече бяха предизвикали протести в миналото, припомня швейцарското издание.

На 45 години Пеевски има над 20 години политически опит. Кариерата му разкрива много за състоянието на българската демокрация. Той е роден през 1980 г. в столицата София. Както баща му някога разказа пред Radio SRF, още на 15 години синът му знаел какво иска да стане: милионер! И се оказал прав. Колко пари има днес Пеевски в сметката си, не е ясно. Проучвания обаче сочат, че състоянието му вероятно възлиза на стотици милиони долари. Сигурно е едно: Делян Пеевски е сред най-богатите хора в България.

Как е натрупал състоянието си, също не е ясно. Но е публична тайна, че то не произтича предимно от собствени предприемачески усилия. По-скоро се смята, че е използвал политическите си постове, за да се сдобие с пари. Според разследвания, неправителствени организации и експерти, Пеевски е спечелил от приватизацията на държавни предприятия и от участието си в офшорни фирми, които прикриват собствеността и приходите. Офшорното му състояние също се появява в Pandora Papers. Самият той отрича обвиненията.

"Той избра тъмната страна на властта“, каза бащата на Пеевски в репортажа на SRF за сина си, с когото се е разделил още в ранна възраст. Той следи от разстояние политическото му издигане. Още на 21 години Делян Пеевски, тогава студент по право без професионален опит, е назначен за държавен секретар в Министерството на транспорта. Няколко години по-късно, все още без диплома, той работи като следовател в прокуратурата в София и се издига до заместник-министър на защитата при бедствия. Тогава е едва на 25 години. Две години по-късно губи поста си поради обвинения в корупция. Разследването е прекратено – това е първото от многото.

Името на Пеевски се споменава в редица скандали, но никога не стига до съдебен процес. Въпреки това, през 2021 г. САЩ налагат санкции срещу него заради мащабна корупция. В мотивите на американското министерство на финансите се казва: „Той е използвал влияние и подкупи, за да се предпази от разследвания и да контролира институции и сектори на българското общество.“ През 2023 г. Великобритания последва този пример с налагането на санкции.

Пеевски дължи бързата си кариера не толкова на квалификациите си, колкото на семейните си връзки, продължава Neue Zürcher Zeitung. Важна роля в това е изиграла майка му. Като бивша шефка на държавната лотария и държавния букмейкър, тя е поддържала тесни връзки в политиката. От 2007 г. майка и син изграждат медийна империя. Според Българската асоциация на издателите през 2018 г. майка и син Пеевски контролират множество вестници, телевизионни канали, новинарски портали, издателство, както и около 80% от дистрибуцията на вестници.

Чрез медийния монопол Пеевски оказва влияние върху политическите събития и общественото мнение, като по този начин разширява властта си.

Едновременно с изграждането на медийната империя, той навлиза в политиката. От 2009 г. е депутат в парламента от партията ДПС. Тя представлява интересите на турското малцинство в България, а самият Пеевски е етнически българин, пише вестникът. Въпреки че е малка партия, ДПС има голяма власт. В силно фрагментирания парламент тя често е била решаваща за формирането на правителствени мнозинства.

Тя също така изпълнява ролята на "kingmaker” в наскоро подалото оставка правителство.

Въпреки че Пеевски официално продава медийните си участия през 2021 г., за да си гарантира властта, той продължава да контролира пресата по непряк начин чрез мрежи. За да направи политиците послушни, той използва влиянието си върху медийното отразяване: опонентите се дискредитират и атакуват в медиите, а лоялните се защитават и хвалят. В правителство, което може да действа само с одобрението на Пеевски, това има значение – но Пеевски иска повече.

Според българския политолог Явор Сидеров, след вълна от протести през 2013 г., която възпрепятства назначаването му за шеф на вътрешните разузнавателни служби, Пеевски осъзнава, че преплитането на политическата, икономическата и медийната му власт не е достатъчно: "За да се задържи трайно на власт в България, той трябваше да контролира съдебната система“, обяснява Сидеров.

Той го постига чрез комбинация от подкупи, финансови стимули, изнудване и заемане на ключови позиции. Става дума за мафиотски пазарлъци: в замяна на политическа подкрепа или благосклонни медийни репортажи той получава защита от наказателни разследвания, констатира американското министерство на финансите. Най-вече прокуратурата му служи като инструмент на властта, обяснява Сидеров. Политическите опоненти често попадат в полезрението на правосъдието, докато Пеевски и неговото обкръжение остават незасегнати.

В записите на изтекъл телефонен разговор между съдийки от София от 2015 г. Пеевски е споменат като влиятелен неформален актьор, който заедно с върха на прокуратурата оказва влияние върху съдебните решения и кариерата на съдиите. Сидеров обяснява: "Пеевски действа като кукловод зад кулисите, който управлява страната.“

Това личи и от поведението му: той почти не говореше с пресата. Не изнасяше публични речи. Мястото му в парламента оставаше празно. Политическите му убеждения също оставаха неясни. Партията му формално е проевропейска, но той почти не се изказваше по същество. Изглежда, че в ролята си на депутат Пеевски се интересуваше повече от контрола върху самите процеси на вземане на решения, отколкото от тяхното съдържание. Това се промени с налагането на санкции от САЩ. Откакто те бяха наложени срещу него и голяма част от имуществото му беше блокирано, той търси изход от ситуацията.

За първи път в кариерата си той редовно се появява в парламента и се изказва публично по политически теми. При това се позиционира като убеден евроатлантик и застава зад Киев във войната в Украйна. Според Сидеров намерението му е очевидно: Пеевски се опитва да се позиционира като надежден партньор на НАТО и ЕС, за да си осигури политическа легитимност и да се отърве от санкциите. В действителност той се интересува единствено от политическото и финансовото си оцеляване – в крайна сметка от властовата си позиция. Хората са се наситили на тази скандална арогантност, на тази менталност на самообслужване в българската политика, казва Сидеров. "Това предизвика протестите.“