Гергьовден е най-големият пролетен празник на българите наред с Великден, който бележи началото на лятото и новата стопанска година.

Празникът е свързан със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките.

Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

Същевременно св. Георги Победоносец е един от най-почитаните светци в християнството.

Според житието му той е млад воин, който в името на религия си, отказва да гони и изтезава християни. Недалеч от неговия гроб се появява змей, който опустошава областта, но светецът успява да се справи с чудовището.

В иконографията той винаги е на кон и въоръжен, а в нозете му е убита ламя. В народните песни и легенди е надарен с юначество и мощ да порази змея и да освободи изворите и дъжда/росата. Очевидно св. Георги е унаследил и символиката на някои езически божества.

Гергьовден е тачен в традициите и на християни, и на мюсюлмани по нашите земи.

Вековните контакти между християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се почита и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е свързан с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).

Според православната традиция празникът е на 23 април – датата, на  която свети Георги приема своя мъченически венец.

На Гергьовден задължително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича „гергьовско агне“. 

Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В повечето случаи се предпочита цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне. Животното не трябва да има никакви физически дефекти – да не е куцо, сляпо или без уши.

Преди да го заколят, задължително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специална молитва. Ако няма такава възможност, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която захранват животното преди заколването.

Обредното даване на вода и на храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето „отиде гладно на онзи свят“, стадото няма да има приплод.

Повсеместно се спазва традицията с кръвта от гергьовския курбан да се очертава кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави. За предпазване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.

На Гергьовден слагането на трапеза на открито е старинен обичай, познат от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, свързано с името на Св. Георги. Жените нареждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.

По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които продължават до късна вечер.

Гергьовден в народните представи се възприема за равен и даже по-важен празник от Великден. Съвсем логично той е използван за утвърждаването на националната държава. С указ на княз Александър Батенберг през 1880 г. е обявен за „Ден на храбростта” и празник на българската армия. Трансформациите му са неделима част и от политиката на социалистическата власт – през 1947 г. става „Ден на пастира” или „Ден на животновъда”. През 1993 г. е възстановен с указ на Министерския съвет и отново се чества с военен парад, приеман вече не от царя, а от президента.

Макар традиционният обреден комплекс да се разпада постепенно до средата на ХХ век, днес на много места в България продължава традицията за организиране на събори и общоселски чествания и курбани. Същевременно това е най-празнуваният в страната имен ден, защото освен Георги, на този ден имат празник хората с имена Гергана, Ганка, Генчо, Гено, Ганчо др.