Над 10 процента от стратегическите дела срещу публичното участие, известни като SLAPP дела, завършват негативно за журналистите, срещу които са заведени. Това е един от изводите на доколада "Цената на свободното слово. Анализ на съдебни производства с характеристиките на SLAPP в България", изготвен от Антикорупционния фонд. Тези дела са световен проблем, защото те не търсят правосъдие. Тяхната цел е насрещната страна да бъде тормозена, сплашена и накарана да замълчи, както и да е изправена пред психологически и финансов натиск, се казва в доклада.
МВнР е сезирало прокуратурата за изгонената от събитие на „Възраждане“ Флора
"Ефектът от делата шамари е ограничаване на обществения дебат и на достъпа на гражданите до надеждна информация. Затова е необходимо SLAPP делата да бъдат специално наблюдавани", заяви Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
След 2015 г. нараства броят на делата в обхвата на изследването. Те са почти 50 и най-често се инициират от бизнесмени и политици, каза правният експерт София Желева.
Христо Грозев: Да бъда задочно арестуван е толкова ефективно, колкото да бъда задочно отровен
Според журналиста Лора Георгиева SLAPP делата не са единственото предизвикателство за българската медийна среда. Тя посочи, че България продължава да бъде на последните места по гарантиране свобода на словото.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
