Тази година православните християни честват възкресението на Исус Христос на 5 май. Празникът дава повод за размишления над живота на Христос и над обичаите, последвали след разпространението на християнството. Исус Христос е личност, която подбужда любопитсвото както на вярващите, така и на учените и скептиците. Неговото съществуване е обект на много дебати и въпреки всичко историята потвърждава, че такава личност е имало. Но какво разказва археологията за възкресението на Исус Христос?
“Камъните ще извикат”
Ренесансът е повратна точка в развитието на човечеството. През този период хората се обръщат от религиозните догми и насочват вниманието си към изразяване на индивидуалността. В протест срещу многовековното тиранство на Църквата започва бурен интерес към науката, която отрича религията и “анатемосва” библейските разкази за фантастични и нереални.
Но кой би предположил, че точно науката ще потвърди достоверността на Библията? Така през годините са открити множество древни градове като Вавилон, Ниневия и др., смятани за плод на въображението на древните писатели.
Днес археологията потвърждава и съществуването на Христос.
След смъртта на Христос
Освен четирите Евангелия за Христос пишат много римски историци, сред които и Йосиф Флавий. Авторът на емеблематичните исторически текстове отразява и смъртта на Исус Христос и последователите Му. Така светът днес притежава солидно количество от писмени доказателства за съществуването на Исус. Но дори да поставим под съмнение истинността на тези текстове, археологията говори също.
Между I и III век сл. Хр. е нарисувано първото изображение на Божия Син, разпънат на кръст. Картината е била издраскана в комплекс от сгради на Палатинския хълм в Рим. Тя осмива Христос, който е нарисуван с магарешка глава и е разпънат на кръст. От лявата страна на кръста има образ на друг човек, който сочи към Исус. Под двете изображения има и надпис, който гласи:
“Алаксемен се покланя на своя бог”.
Магарето е често използван символ за подиграваме на евреите по времето на Римската империя. Подобни оскърбителни изображения дават представа за разпространението на християнството. Без да осъзнава античният автор на този “анекдот”, дава историческа информация за значението на разпятието на Исус сред неговите последователи. Очевидно то е било изключително важно възпоменание сред християните, за да бъде осмивано от техните врагове.
За смъртта на Христос свидетелства и неговата гробница, от която не се е запазило много. Все пак с помощта на новите технологии историците успяват да възстановят примерния план на Божи гроб. Също чрез опити за отместване на камък за запечатване на гроб от римско време е доказано, че не може да се получи без свръхестествена намеса. Тук обаче науката няма реални доказателства.
Вярата и религията
Както вече разбрахме, историята е богата на доказателства за съществуването на Исус Христос, а за смъртта му се говори и пише столетия наред в Римската империя и след нея.
Чудото, за което пишат евангелистите, е в основата на вярата. Концепцията за победата на живота в правда над смъртта, преобразява мирогледа на хората. Това се е запазило и до днес.
Честването на Възкресение Христово е прието още на Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. Традицията за отбелязването на чудното дело на Божия Син обаче, приема редица езически символи, за да облекчи прехода от друговерия към християнство. Тази древна символика се използва, за да могат обикновените хора, закърмени в езичеството, да могат да разберат идеите на християнството. Подобен приемствен символ са боядисаните яйце.
Яйцето от Древността
Изображението на яйце в религиозни древни практики и легенди се среща още от египетската и персийската цивилизации.
В египетската митология например, яйцето често се свързва с бога на сътворението Ра. Според един от митовете, Ра се е излюпил от космическо яйце. Йероглифите изобразяват също често птицата Бену (свързана със създаването и слънцето), излюпваща се от огнено яйце. Това подчертава връзката между яйцето, раждането и прераждането.
В персийската традиция, особено в зороастризма, яйцето също е символ на чистотата и на началото на нов живот. По време на празника Норуз, който отбелязва новата година и пролетното равноденствие в древната религия, са се украсявали яйца. Това се е практикувало за плодородие и обновление на земята.
В християнството обичаят за боядисване на яйца е обясняван с най-различни легенди. Най-разпространена е легендата за Мария Магдалена и император Тиберий. В нея се разказва как Мария Магдалена отишла при римския цезар, за да извести благата вест. Мария носела със себе си и варени яйца и когато разказала за Христовото възкресение, императорът не повярвал. Той ѝ казал, че ако тази история е вярна, яйцата ще почервенеят. Така и станало.
Легендата претърпява различни интерпретации във времето, но тя не е основополагаща в традицията за боядисването на яйцата.
Както вече стана ясно, яйцето е древен символ, изразяващ новото начало и новия живот. Християнството се възползва от вече създадените представи на човека, но дава нов смисъл на подобни образи.
Възкресение Христово
Възкресението на Христос и историите за Неговата смърт звучат невероятно. Никога не биха били доказани по научен път и тук идва мястото на религията. Единствено чрез вяра може да се разбере смирението на Христос в незаслужената смърт. Тази личност дава надежда на вярващите, че доброто съществува и че накрая то побеждава над злото. И колкото чудно да ни се струва, това движи живота към красивото. Чрез саможертвата в името на живота, Христос завещава вяра за повече от 2000 години напред. Исус дава и друг образ на личността. Както пише Оскар Уайлд в “De profundis” (От дън душа):
“Христос е не просто върховният, но и първият в историята индивидуалист.”
Текстът подготви Мила Манчева, стажант-репортер в Дарик
