След като триумфира с почти всички престижни литературни отличия от появата си през 2024 година, „Джеймс" излиза на български език на 16 май в превод на Надя Баева. Автор на този пленителен и майсторски осъществен „римейк" на „Приключенията на Хъкълбери Фин" е писателят Пърсивал Евърет, един от гигантите на съвременната американска литература.

Когато Джим разбира, че ще бъде продаден в друг град и завинаги разделен от жена си и дъщеря си, той бяга от дома на господаря си, опитвайки се да измисли план, който ще му позволи да ги откупи. В същото време Хък бяга от злия си баща, присъединява се към Джим и двамата предприемат опасно пътешествие със сал по Мисисипи към свободните северни щати, където робът Джим ще стане свободният човек Джеймс. Навсякъде следван от Хък, Джим, който тайно се е научил да чете и пише, описва своята история от бягството до щастливата среща със семейството си и до бунта на робите, който оглавява.

Своеобразен римейк на класическата творба на Марк Твен, „Джеймс" (преводач: Надя Баева, художник: Дамян Дамянов, 280 стр., цена: 24 лв.) е роман, зареден с нежност и ирония. Написан е на езика, който Джим е научил от книгите, както и на езика, който говорят черните му събратя. Обявен е от „Ню Йорк Таймс" за абсолютен бестселър и за една от десетте най-добри книги на 2024 г., удостоен е с Националната награда за художествена литература, с наградите „Пулицър" и „Къркъс". Има номинация за награда „Букър".

Пърсивал Евърет (р. 1956) е изтъкнат професор по английска литература в Университета на Южна Калифорния, автор на 24 романа, сборници с разкази, поезия и детски творби. Преди появата на „Джеймс" и филмовата адаптация на романа му „Изтриване" (филмът носи заглавие „Американска литература" и се нарежда сред претендентите за „Оскар"), които му носят световна слава, той е смятан за оригинален и авантюристично настроен автор, склонен към литературни експерименти с множество жанрове.

Бордът на наградите „Пулицър" определи „Джеймс" като „талантливо преосмисляне на класическата творба на Марк Твен, което илюстрира абсурдността на расовото превъзходство и предлага нов поглед върху стремежа към намиране на семейство и свобода". Преливащ от нюансиран хумор и проницателни наблюдения, превърнали Евърет в литературна икона, този удивително написан роман хвърля светлина върху способностите, интелигентността и състраданието на Джим, избягалия роб в „Приключенията на Хъкълбери Фин", по един радикален начин. Според мнозина специалисти „Джеймс" е предопределен да бъде голямо издателско събитие и крайъгълен камък в американската литература на XXI век.

Из ГЛАВА 1

Малките разбойници се спотайваха сред високите треви. Луната не беше съвсем пълна, но затова пък бе ярка и светеше зад тях, тъй че ги виждах като през деня, макар да беше късна вечер. В тъмното проблясваха светулки. Докато стоях пред кухненската врата на мис Уотсън, откъртих с крак една разхлабена дъска на стъпалото, като знаех, че на другия ден ще ме накара да я оправя. Чаках я да ми даде от царевичния хляб, който беше приготвила по рецепта на моята Сейди. Чакането заема голяма част от живота на роба – чакаш ли, чакаш, и пак чакаш. Чакаш за нареждания. Чакаш за храна. Чакаш да ти свършат дните. Чакаш за справедливо заслужена християнска награда в отвъдното.

Онези бели момчета Хък и Том ме наблюдаваха. Все се забавляваха с някаква игра, където аз бях или злодеят, или жертвата, но при всички случаи тяхна играчка. Шаваха там сред комари, щипалки и други хапещи гадинки, но не приближаваха към мен. И тъй като винаги се отплаща да даваш на белите хора каквото искат, пристъпих в двора и се провикнах в нощта:

– Абе кой се крие там в тъмното, а?

Те се размърдаха и се изкикотиха сподавено. Тези момчета не биха могли да се промъкнат незабелязано до глух и сляп човек, докато оркестър свири с пълна сила. Бих предпочел да си губя времето в броене на светулки, отколкото да се разправям с тях.

– Що не взема да си затътря старите кокали на верандата, та да изчакам да разбера отде иде този шум?

Като нищо може да е някой демон или пък вещица. Я по-добре да съм тук, на безопасно място.

Седнах на най-горното стъпало и се облегнах на колоната. И тъй като бях изморен, затворих очи.

Момчетата си зашушукаха възбудено, а аз чувах шепота им ясно, сякаш беше звън на камбана.

– Заспа ли вече? – попита Хък.

– Май да. Чувал съм, че негрите заспивали ей така, отведнъж – отвърна Том и щракна с пръсти.

Хък му изшътка.

– Предлагам да го вържем за колоната, както се е опрял на нея – каза Том.

– Не – отсече Хък. – Ами ако се събуди и вдигне врява? Ще ме спипат, че съм бил навън, а не в леглото.

– Добре де. Ама знаеш ли какво? Трябват ми свещи. Ще се промъкна в кухнята на мис Уотсън да взема.

– Ами ако събудиш Джим?

– Никого няма да събудя. И гръмотевица не може да събуди заспал негър, толкова ли не го знаеш? Не гръмотевица, не светкавица, не рев на лъв. Чух за един, дето проспал цяло земетресение.

– Как мислиш, какво ли се усеща при земетресение? – попита Хък.

– Същото като татко ти да те събуди посред нощ.

Момчетата тромаво запълзяха по скърцащите дъски на верандата и влязоха в кухнята на мис Уотсън.

Чувах ги да тършуват вътре, да отварят шкафове и чекмеджета. Държах очите си затворени и не понечих да прогоня комара, кацнал на ръката ми.

– Ей ги – обади се Том. – Ще взема само три.

– Не може ей тъй да отмъкнеш свещите на старица – възрази Хък. – Това е кражба. Ами ако вземат, че обвинят Джим?

– Хубаво де, ще ѝ оставя монета от десет цента.

Повече от достатъчно е. Тогава няма да заподозрат роб. Че откъде роб ще има десет цента? Хайде да се омитаме, преди да се е появила.

Момчетата излязоха на верандата. Явно не осъзнаваха какъв шум вдигат.

– Да беше оставил и бележка – рече Хък.

– Няма нужда – отвърна Том. – Монетата стига.

Почувствах, че момчетата насочват погледите си към мен. Останах неподвижен.

– Какво правиш? – попита Хък.

– Ще скроя шегичка на Джим.

– Само ще го събудиш, това ще направиш.

– Тихо де.

Том застана зад мен и хвана периферията на шапката ми над ушите.

– Том – запротестира Хък.

– Шшт. – Том повдигна шапката ми от главата. – Само ще я закача на онзи пирон там.

– И с каква точно цел?

– Като се събуди, ще си помисли, че вещица я е преместила. Ще ми се да му видим реакцията.

– Ами хубаво, закачи я бързо и да се махаме – подкани го Хък.

Някой се раздвижи в къщата и момчетата хукнаха като подгонени. Стъпките им бързо заглъхнаха.

Чух на прага на кухнята да застава човек.

– Джим?

Беше мис Уотсън.

– Да, госпожо?

– Ти да не спиш?

– Не, госпожо. Вярно, много съм уморен, но не спя.

– Влиза ли в кухнята ми?

– Не, госпожо.

– А някой друг влиза ли?

– Не видях таквоз нещо, госпожо. – Самата истина си беше, защото през всичкото време си бях държал очите затворени. – Никого не зърнах в кухнята ви.

– Ето ти царевичния хляб. Кажи на Сейди, че харесах рецептата ѝ. Попромених нещичко, та да го подобря.

– Да, госпожо, ще ѝ кажа.

– Хък да се е мяркал наоколо? – попита тя.

– Видях го по някое време.

– По кое време?

– Не беше много отдавна – отговорих.

– Джим, сега ще ти задам въпрос. Влизал ли си в библиотеката на съдията Тачър?

– В кое?

– В библиотеката.

– Питате за оназ стая с многото книги ли?

– Да.

– Не, госпожо. Книгите съм ги зървал, но в стаята не съм бил. Защо ме питате?

– О, защото намерил книга, свалена от един рафт.

Разсмях се.

– Че какво ще правя аз с книга?

Тя също се засмя.ю