Илинден, който отбелязваме на 2 август по стар стил, е сред най-тачените летни празници в България. Посветен е на свети пророк Илия – светец, който според народните вярвания владее небето, бурите, огъня и гръмотевиците.
Според фолклорните представи за Свети Илия, изградени както в основа на старинните писания за него, така и чрез паралели с езическите богове на Слънцето, гръмотевиците и дъжда, това е един светец, който персонифицира тези явления, а отношението му към хората е поначало благодетелно, но той лесно бива обзет от свирепост, при нарушаване на определени правила. Силно се сърди и резултатите са гибелни – той е господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките и денем е винаги на път по небето
Образът му като могъщ и понякога строг закрилник е в основата на различни традиции и поверия, свързани с този ден.
Съществуват поверия за Илинден - ето по-интересните от тях:
Смята се, че ако работим на този ден, може да разгневим пророк Илия, а той да изпрати буря и гръмотевици.
Жените не перат, не шият, не месят, за да не се скъса „конецът на живота“.
Вярва се, че на този ден гърми най-много, затова не се стои под дърво и не се излиза по полето.
В миналото българите са отправяли молитви и са правили курбани, за да бъде умилостивен Илия и да не праща градушки и силни бури.
По селата имало обичай да извадят кръст и икона на св. Илия, и с тях обикаляли нивите и пеели песни против буря.
В някои региони имало обичай да се направи курбан в чест на светеца, като се заколи черен петел или овен/ агне. Вярвало се, че месото от курбана пази от болести и зли сили.
Смята се, че ако на Илинден вали, орехите и лешниците ще са кухи. Ако денят е горещ и сух – зимата ще е мека.
В някои райони момите оставят венец от билки пред вратата и вярват, че пророк Илия ще донесе любов и закрила.
На някои места се вярва, че душите на покойници се връщат за малко в домовете си – оставя се вода и хляб пред прага.
На 2 август се отбелязва и годишнината от започналото на Илинден през 1903 година Илинденско-Преображенско въстание – важен празник в България и в Северна Македония, където това е националният празник на страната.
Според Библията пророк Илия е предан почитател на Йехова, който се възпротивява на опитите на израелското царско семейство (Ахав, Йезевел, Охозия) да смеси трайно култа към него с тези на традиционно почитаните в Ханаан и Вавилон. Успява отчасти да ги разубеди и възпре, изричайки много пророчества и извършвайки много чудеса. Предава делото си на достоен заместник – пророка Елисей – и е удостоен от Бога със специално място на небето. Възнася се жив във висините, настанен в огнена колесница. Там се превръща в горещ молитвен застъпник за народите и за отделните хора.
Илинден се отбелязва като имен ден от носещите имена, като: Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илизабет (Елизабет), Илейн, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо.
