Днес, 29 август, българският народен календар отбелязва празника Секновение, познат още като Обсичане, Иван Коприван или Църн свети Йован.

На този ден Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча, чиято глава е отсечена по заповед на цар Ирод Антипа.

В народните представи този ден носи дълбок мистичен смисъл и бележи границата между два сезона.

Краят на лятото и прибирането на влечугите

Според традиционните вярвания на Секновение денят и нощта се „осичат“ – стават равни по времетраене, а времето и водите започват да застудяват. Народът вярва, че на този ден змиите, гущерите и всички вредоносни влечуги напускат хората, за да презимуват в митичната пещера на змийския цар накрай света.

Заедно с тях към своите зимовища се отправят и съществата от фолклора – змейове, самодиви и русалки, оставяйки земята чиста от зли сили до следващата пролет.

Строги забрани и поверия за един от „най-лошите“ дни

В българската традиция Секновение се смята за изключително тежък и опасен ден. Заради пролятата кръв на светеца се спазват строги табута:

Не се подхваща никаква дейност с остри предмети, за да се избегнат порязвания и рани.

 Абсолютно забранено е яденето на червени плодове и зеленчуци (диня, домати, чушки), както и пиенето на червено вино.

 Денят от седмицата, в който се пада Секновение, се смята за нещастен през цялата следваща година

. На него не се започва нова работа, а в някои региони, като Велешко, на този ден не се кроят и шият дрехи, за да не застигне беда човека, който ги носи.