Медиите не възпитават критично мислене, ако показват евтино забавление и ТВ-кич

Когато медиите излъчват непрекъснато евтино забавление и телевизионен кич, няма как да възпитат критично мислещи хора, коментира в ефира на Дарик журналистът Гена Трайкова. Според зам.-главният редактор на списание „Мениджър” и университетски преподавател Илия Вълков професионалната общност е допуснала много случайни хора в медиите.

И двамата бяха категорични, че от журналистиката излизат все повече хората с опит и доказан професионализъм, което лишава младите в професията от качествени ментори.

Гена Трайкова и Илия Вълков гостуваха в радиопоредицата на Дарик „За медиите (само)критично”, в която коментираха дефицитите в родната журналистика днес. И двамата са членове на Комисията за журналистическа етика.

За Нери и нейното „Журналистико мио...”

Споменът за Нери Терзиева, която наложи в телевизията журналистиката с човешко лице и ситуацията в медиите 30 години по-късно беше изходна точка на разговора в студиото.

„Пряко не съм работила с Нери Терзиева, но тя е един от хората, които ме запалиха за тази професия ... Помня я от малка на екран. В един от най-ключовите и важни моменти в телевизията, Нери винаги ни е писала и подкрепяла”, каза Гена Трайкова в началото на разговора. И подчерта, че ако има безспорно име в българската журналистиката, това е тъкмо Нери – с нейната абсолютна всеотдаденост към младите колеги и желанието да демонстрира любов и положителна оценка на всички усилия, които види.

„Като човек, който е бил от двете страни на нашата професия, тя чудесно разбираше пред какви предизвикателства са изправени младите колеги”, каза още Гена Трайкова.

Ще ми липсва вопълът й „Журналистико мио”, когато нещо обърквахме, добави тя.  „Нери много добронамерено използваше тази фраза, правеше го елегантно, майчински – без да назидава, напротив по-скоро да насърчава и да показва кой къде е направил някакви грешки. Защото  много държеше на професионалните стандарти”, каза Илия Вълков, който имаше шанса да работи с Нери Терзиева в телевизия БиАйТи /BIT/.

Вълков подчерта, че Нери е била изключително енергичен човек – с много повече енерия от тази на много млади хора, които са влизали в професията. „Когато виждаше някаква умора или оттегчение от рутината и напрежението, тя ни казваше „Хайде деца, поне го направете на вас да ви е интересно – така ще е интересно и на дядо Иван от Цалапица”, разказа той. И добави: „Тя много държеше да си представяме на кого говорим, на кого разказваме и за кого работим. Да защитаваме техните интереси и не просто да им е интересно”.

Днес липсва визионерството и лидерството

По думите на Гена Трайкова, когато говорим за Нери Терзиева, именно това липсва днес в медиите – визионерството и лидерството, което носеше тя.

„Някой, който може да те запали отвътре за това колко важна е нашата професия и тя не може да плъзга по повърхността просто да забавляваме масите, защото и римският Колизеум ги е забавлявал и какво от това?!? Нашата отговорност е много по-голяма – трябва да даваме контекст, да обясняваме, да образоваме. Но тези колеги, които го правят  – част от тях бяха принудени по един или друг начин да слязат от сцената”, каза Гена Трайкова.

Според Илия Вълков водеща е финансовата причина, защото през последните години много медии изчезнаха от пазара и много стойностни журналистически екипи се разпаднаха. „Защото трудно успяват да оцеляват на този малък медиен пазар за съжаление. Интернет и появата на социалните мрежи тотално промениха бизнес модела на медиите. Това даде възможност да се правят твърде много компромиси със съдържание, твърде много засили флиртът на някои издатели и ръководители на медии със силните на деня”, посочи той. Европейското финансиране на много малко малки зависими медии също по думите му изкривило пазара.

Нещата ще се оправят, когато видим беловласи репортери на пресконференции

Освен това като професионална общност допуснахме много случайни хора да влязат вътре в професията. Бяха инсталирани неслучайно и хора с доказано политическа биография да заемат ръководни места и в обществените медии, посочи още Илия Вълков.

„Направихме всичко възможно вместо да мислим за дядо Иван от Цалапица по-скоро да бъдем по-близки със силните на деня”, добави той.

„Случайните хора са част от проблема, но според мен нещата чувствително ще се променят, когато на пресконференция видим беловласи репортери – т.е. хора, които разполагат с бекграунда , с контекста, които могат да бъдат абсолютно равностоен опонент на насрещната теза. Това за съжаление в България няма как да се случи и един от проблемите е нивото на заплащане в професията. Навсякъде по света ще видите колеги на сериозна възраст на пресконференция, което означава, че там те могат да издържат себе си и семействата си с тази професия”, каза Гена Трайкова.

Тя подчерта, че журналистите не са организирани като гилдия. „Ако ние успеем да обединим около себе си гилдия от професионалисти, които покриват етичните стандарти, изповядват общи ценности и наистина искат да предизвикат промяна в средата, тази промяна ще бъде неизбежна. И ще зависи в голяма степен от всички нас, които сме избрали тази професия. Защото тя не се избира случайно - тя е призвание като работата на учителя, работата на лекаря”, каза още Трайкова.

Журналистиката е скъпо удоволствие -  иска инвестиции в хората

И двамата напомниха, че журналистиката – също като демокрацията, е скъпо удоволствие. Но вместо да се инвестира в хората в професията през последното десетилетие започнаха да изчезват редакторите, коректорите, ресорите на репортерите, та дори и въпросите на пресконференциите.

Илия Вълков подчерта, че новините са много скъпо перо в медиите и трябва много да се инвестира в тях. „За съжаление част от големите медии се комерсиализираха и инвестират много повече в продукция, свързана със забавлението заради рекламите. Много малко медии поддържат добри разследващи рубрики и разследващи журналисти, защото това изисква месеци усилена работа и много добре квалифицирани журналисти, които да са и добре платени”, обясни той.

„Аз съм от старата школа, която винаги ще вярва, че новините и актуалните предавания би следвало да са гръбнака на всяка медия. За мен борбата в преследване на рейтинги през годините роди ужасяващи чудовища – вижте какво се получава с резултатите на матурите. Това е наша обща отговорност. Ако ти непрекъснато излъчваш в ефира си евтино забавление, телевизионен кич няма как да възпиташ критично мислещи хора”, каза Гена Трайкова.

Медиите избягаха от ролята си да образоват, а младите гледат влогъри

По думите й за да изпълнят медиите образователната си функция са нужни усилия, опит и инвестиции. А има неща, които стават много по-лесно – ефектът им е много бърз и измерим през рейтингите.  Според Гена Трайкова  поне в частните медии, никой няма желанието да инвестира в нещо, в което ще усети растежа след време.

Но като цяло има огромен глад за такъв тип съдържание – показва го и интересът на младите към различни влогъри и това, което те правят в YouTube. Децата са там, те гладат това, добави журналистката.

Илия Вълков коментира, че влогърите и инфлуенсърите в социалните мрежи имат по-голямо влияние, защото са много по-близки до младите хора, по-автентични и естествени. Друг е въпросът дали обаче това съдържание е достатъчно достоверно.

Според двамата традиционните  медии губят заради рутината, с която работят и инерцията да канят едни и същи експерти по различни теми, като ги превръщат във „всичколози”.

Гена Трайкова смята, че вместо да показват едни и същи „говорещи глави” медиите трябва да търсят проактивно хората, които могат да бъдат интересни коментатори с интересни гледни точки – хора, които не са толкова популярни, но които могат да допринесат допълнително съдържание към дадена тема.

По повод вече видния дефицит на експертиза сред работещите като журналисти тя напомни, че нещата ще се оправят, когато тази професия стане достойно заплатена, така че да могат хората достойно да остаряват в нея.  За да могат едни репортери, които са доказали, че са добри професионалисти, след това да предадат своя опит на младите, които идват след тях.

„Това е занаят и той се учи от най-добрите. И когато в редиците на медиите тези най-добри един по един отпадат, в един момент ще дойдат едни деца, които няма да имат от кого да се учат”, предупреди Трайкова.

„Никой от нас не се е самоизмислил сам в този занаят – всеки е получил шанс и подкрепа отнякъде, експертизата на някой, който е горял по-дълго от него в този занаят. Това е безкрайно важен ресурс, който според мен се изчерпва”, каза още тя.

Чуйте целия разговор в ефира на Дарик. 

Подкрепата за „Дарик“ е осигурена от Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени в тази радиопоредица, принадлежат единствено на „Дарик“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.