Две десетилетия са били нужни на 20 000 работници, за да построят тази влакова линия през най-планинския остров в Средиземноморието, и тя си остава вечно великолепен начин да опознаете Корсика през очите на турист от Би Би Си.
Остров Корсика съчетава суровите върхове на най-планинския остров в Средиземноморието с лазурни плажове, колоритни исторически градове, тучни гори и високи равнини. Не е чудно, че древните гърци са го нарекли Kalliste (най-красив). Дори трудните за задоволяване французи, които са придобили острова в рамките на все още спорна сделка с Италианската генуезка република през 60-те години на XIX век, го наричат L'Île de Beauté (Островът на красотата).
Днес много от приблизително трите милиона посетители, които годишно пристигат на този 340-хиляден остров, наемат автомобил, за да разгледат криволичещите долини и градовете на Корсика. Много от тях изглежда не знаят, че Корсика дори има железопътна линия. Но нейните влакове предлагат незабравим начин да се потопите в сърцето и историята на острова. Всъщност Le Chemins de Fer de la Corse - или U Trinicellu (Малкият влак, както го наричат местните жители) - е не само едно от най-добрите пътувания с влак в Европа, но и едно от най-достъпните, като едноседмичен билет за пътуване с влак до всяка точка на Корсика струва само 50 евро.
"Малкият влак" на Корсика всъщност е мрежа, която свързва три контрастни крайбрежни града на западния (Аячо), северозападния (Калви) и североизточния бряг на острова (Бастия). Първият етап на железницата е открит през 1888 г., а през следващите десетилетия, когато тя се разширява, се вмъква в планинските долини, изкачва се по отдалечени хълмове и свързва исторически градове във вътрешността на страната като Корте.
Смесицата от ретро и по-нови вагони на теснолинейката се движи с бавно темпо през зашеметяващо разнообразие от пейзажи, като по този начин представя един ясно изразен корсикански начин на действие: пътниците могат да се насладят на някои от най-дивите пейзажи в Европа със скорост, която рядко надвишава 80 км/ч.
Пътуването в старите вагони с дървена ламперия пък предлага евтино "винтидж" блясъка на Ориент Експрес. Прибавете и множеството "спирки по желание", където с една бърза дума към кондуктора при качване, авантюристично настроените пътници могат да бъдат откарани в отдалечени места във вътрешността на страната за разходки по дивата природа или да открият малки плажни скривалища, свободни от туристическите тълпи в курортните градове.
Построена в продължение на две десетилетия в края на XIX в., тази 232-километрова желязна магистрала изисква 20 000 работници, за да се изградят 32 тунела и 52 моста и виадукта през главозамайващо множество от върхове и проломи. Две години след завършването на прочутата едноименна кула в Париж, Густав Айфел започва да строи впечатляващия виадукт Pont du Vecchio край Корте, за да преведе Малкия влак през стръмния пейзаж.
През 60-те години на ХХ век обаче Тринайсетолъчката е изправена пред екзистенциална заплаха от нарастващата популярност на автомобила. През 1959 г. тогавашният министър на транспорта на Франция Робер Бурон изказва мнение, че "колите и петте автобуса" са достатъчни, за да задоволят транспортните нужди на Корсика.
Тази обида от страна на континенталните собственици на Корсика предизвиква протести и повсеместни стачки, които обхващат целия остров, а хиляди демонстранти излизат по улиците, за да защитят влака на острова. Тъй като френските власти продължават да говорят за закриване на Trinicellu, протестите продължават повече от десетилетие, докато френското правителство не само не отстъпва, но и не обещава да осигури нови влакове през 70-те години.
Столицата на Корсика, Аячо, е родното място на френския владетел и горд корсиканец Наполеон Бонапарт. Сгушен сред амфитеатър от назъбени върхове в планинското сърце на острова, Корте е физическият и исторически център на Корсика. За кратко той е бил столица на независима корсиканска държава през 90-те години на XIX в. след успешното въстание на местния герой Паскал Паоли срещу френското управление. Докато влакът се изкачва от крайбрежието към планините, релсите сякаш показват неподчинение на гравитацията. Влакът се придържа към склоновете, а борови и кестенови клони се допират до прозорците, докато пресича дивата гора от двете страни на линията.
Влакът е идеален, за да ви отведе до сърцето на острова без особени усилия. Районът е част от Регионалния природен парк на Корсика - 350 000 хектара защитени гори, езера и ждрела, които обхващат 40% от острова.
Корте остава мястото, където националната идентичност на Корсика е най-силна. Във въздуха витае усещането за местна значимост, тъй като в този град с население 8000 души се намират главният университет на острова и най-добрият му музей - Музеят на Корсика (Museu di a Corsica). Музеят се помещава в крепост от XIII век, разположена на върха на извисяваща се скала, и представя интригуващи аспекти от ежедневието на Корсика, като например експозиции, свързани с уникалния сладко-горчив аперитив Cap Corse Mattei (приготвен от кора на цинкона, мистел и други местни растения), както и корсикански занаяти и стари туристически плакати за Триничелу.
Малкият влак, който не е обновяван през 70-те години на миналия век има облицовани с дърво вагони. Старинният вагон се движи в продължение на един час през дивата долина Навача, покрай осеяни с камъни реки и отдалечени градчета на хълмовете, преди да излезе на брега при превърнатия в пристанище от 18-и век курорт Л'Ил-Русе за последното 45-минутно пътуване до Калви. Влакът се движи по идиличен участък от крайбрежието, известен като La Balagne, където релсите са толкова близо до морето, че почти можете да изгребете пясък от дюните, през които минавате.
Малкият влак се изкачва до обширно прерийно плато, излязло направо от филм за Дивия запад. След това влакът се спуска към североизточното крайбрежие през пейзаж, осеян с лозя и гори, пресичайки пенливи реки по поредица от стари мостове, преди да влезе в Бастия.
Бастия излъчва тихо величие, което подхожда на столицата на Корсика в продължение на пет века. Старият пристанищен район (известен като Terra Vecchia) е обграден от къщи от 18-и век и осеян с великолепни църкви. Около пристанището ресторантите се надпреварват да сервират най-добрите варианти на aziminu - корсиканският вариант на френската рибена супа bouillabaisse.
На големия площад Сен-Николас в Бастия има скривалище със стари корсикански железопътни картички. Макар че монохромните изображения запечатват влаковете отпреди един век, привлекателността на Триничелу остава неподвластна на времето.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
