„Това е най-консервативният бюджет за последните пет, шест, седем години, които аз се сещам в момента.“ Това заяви икономистът и преподавател в УНСС Любослав Костов в предаването „Втори прочит“ с Ружа Райчева по Дарик радио, коментирайки проекта за държавен бюджет за 2027 година.

Според него бюджетът не представлява икономически апокалипсис, както твърдят част от опозиционните партии, но същевременно не предлага достатъчно амбициозна политика по доходите.

„Ако трябва да бъде обвиняван в нещо, той е даже в липса на амбиции, ако щете“, посочи Любослав Костов.

Той определи финансовата рамка като по-скоро дясноцентристка, въпреки социалните заявки на управляващата „Прогресивна България“ (ПБ).

Дефицитът намалява от 5,5 на 3,5%, предвиден е и ръст на доходите

По думите на Костов основното предимство на Бюджет 2027 е заложеното намаляване на дефицита при запазване на определени социални мерки.

„Бюджетът предвижда фискална консолидация, умерена фискална консолидация от 5,5% дефицит тази година, колкото ще приключим, на 3,5%, колкото е предвидено за догодина“, обясни икономистът.

Според представените от него параметри въпреки намаляването на дефицита са предвидени увеличения на разходите за персонал между 5 и 8% в различни ведомства. За някои структури обаче ръст няма да има.

Костов отбеляза, че част от служителите вече са получили значителни увеличения през предходната година, докато други са загубили покупателна способност заради поскъпването.

„Има грижа в политиката по доходите, макар тази грижа да има необходимост да се таргетира може би между първо и второ четене в парламента и да стане вече по-прецизна“, заяви той.

Икономистът посочи и предвиденото увеличение на пенсиите със 7,8% по т.нар. швейцарско правило. Той подчерта, че това не е допълнителен политически жест на правителството, а законово задължение.

„Не е апокалипсис, не е за да сваляш правителството“

Костов отправи критики към начина, по който опозицията е реагирала непосредствено след представянето на бюджета.

Според него сериозен анализ на документ с над 400 страници, включително мотиви, таблици и разчети, изисква време и експертна подготовка.

„Въпросът е, когато критикуваш, да го критикуваш с факти и аргументи, а не с празни лозунги и популизъм“, заяви той.

Костов обаче посочи, че самият той има възражения към проекта. Сред тях са според него занижената прогноза за брутния вътрешен продукт и недостатъчното участие на държавата в икономиката.

Той изрази надежда част от тези проблеми да бъдат коригирани в парламента.

„Така че има основания за критика, има основания за хвалба от гледна точка на консолидацията, но не е апокалипсис, не е за да сваляш правителството“, заяви икономистът.

Кои работещи ще бъдат ощетени?

На въпрос кой ще понесе най-голямата тежест от бюджета, икономистът посочи, че пенсионерите и малкият и средният бизнес не са поставени в съществено по-неблагоприятно положение спрямо предходни години.

Според него обаче има конкретни групи работещи, които ще останат недофинансирани.

Като пример Костов посочи Национална компания „Железопътна инфраструктура“, където по думите му е предвиден нулев ръст на разходите за персонал, въпреки че в предприятието работят около 11 000 души.

Той обърна внимание и на намалени средства за „БДЖ - Пътнически превози“.

„Говорим за конкретни структури, които са недофинансирани. Те ще са губещи, тъй като общата политика по доходите е по-малка, отколкото е била минали години“, поясни Любослав Костов.

Икономистът отчете като положителен знак увеличението на минималната работна заплата, макар то да е по-малко от предвиденото по предишния механизъм.

За пенсионната система: Нужна е реформа, а не политическо плашене

В разговора беше засегнат и дебатът за бъдещето на втория пенсионен стълб, породен от публично разпространена кореспонденция между Министерството на финансите и Европейската комисия.

Костов обясни, че подобни експертни разговори са част от обичайната бюджетна процедура и сами по себе си не означават взето политическо решение.

Той обаче заяви, че сегашният модел на допълнително пенсионно осигуряване се нуждае от сериозен анализ.

„По-скоро да бъде реформиран по начин, който да генерира истинска доходност“, отговори икономистът на въпрос дали вторият стълб трябва да бъде премахнат.

Според него много граждани не разбират достатъчно добре как се управляват парите им в частните пенсионни фондове и какъв доход могат да очакват след пенсиониране.

Костов предложи широка информационна кампания, подобна на проведената преди въвеждането на еврото, за да могат осигурените лица да правят информиран избор.

„По доходи се качваме по стълбите, по цени с асансьора“

Икономистът коментира и последствията от присъединяването на България към еврозоната.

Костов заяви, че винаги е подкрепял европейската парична интеграция, но според него страната е избързала с приемането на еврото, без да бъде достатъчно подготвена за ценовия натиск.

„Винаги съм искал да станем част от еврозоната и никога не съм си представял, че ще го направим по този отвратителен начин, по който го направихме“, заяви той.

Според икономиста поскъпването на хранителните продукти е довело до загуба на покупателна способност, която не се компенсира от номиналното увеличение на заплатите.

„По доходи се качваме по стълбите. По цените с асансьора“, обобщи Костов.

Той отправи критики и към предишното управление, като заяви, че политическата нестабилност около въвеждането на еврото е затруднила контрола върху цените.

„Данъчната система е несправедлива“

На въпрос дали България трябва да се откаже от плоския данък, Костов отговори категорично: „Не е справедлива. Тя даже не е пропорционална, а е регресивна.“

Икономистът посочи липсата на необлагаем минимум и тавана на осигурителния доход като основни проблеми.

Той се обяви за прогресивно подоходно облагане, като подчерта, че държавата трябва да разполага с достатъчно средства за образование, здравеопазване и намаляване на социалните неравенства.

„Всеки човек, който работи, не би трябвало да е беден“, заяви Костов.

Според него дебатът за данъците не трябва да се свежда до противопоставяне между богати и бедни, а до въпроса как публичните средства могат да подпомогнат икономическата активност и обществения интерес.

На въпрос дали проектобюджетът може да предизвика нова вълна от обществено недоволство. „От гледна точка на бюджета според мен сериозни мотиви за протести няма“, каза Любослав Костов.

Икономистът уточни, че не изключва организирането на протести от опозиционни партии, но настоя всяко недоволство да бъде подкрепено с конкретни аргументи и искания.

Костов заяви, че лично би подкрепил протест за възстановяване на предишния механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Според него Бюджет 2027 има недостатъци, които трябва да бъдат обсъдени и поправени, но предвиденото ограничаване на дефицита и запазването на определени социални мерки не дават основание финансовата рамка да бъде представяна като катастрофална.

Гледайте цялото интервю с Любослав Костов във „Втори прочит“ с Ружа Райчева по Дарик радио.