Нови правила и нов начин на определяне на цената на електроенергията предстои да влязат в сила от 1 януари догодина. Промените в Закона за енергетиката вече са приети на първо чете от парламента, но със заявката, че ще има редакция на някои от тях преди окончателното гласуване на законопроекта.
Целта на промените, според експерти, е да се изпълнят две изисквания – от една страна това на Европейската комисия пазарът на електроенергия у нас да се либерализира напълно, което означава край на регулираните от КЕВР цени за бита. Втората е решението на предишния парламент, с което крайните битови потребители ще останат на регулярния пазар до 31 декември 2025 година.
Именно тази дата е заложена с промените в Закона за енергетиката и така се дава две години преходен период за домакинствата.
Въпреки че няма да има пълна либерализация на пазара от 1 януари догодина, цените за бита ще се определят по нов начин, като отпада ролята на НЕК като обществен доставчик и се премахват квотите на производители за регулирания пазар. В законопроекта е предвидено крайните снабдители на енергия, като доставчици на универсална услуга, да са задължени да снабдяват битовите клиенти, а те пък няма да са длъжни да сменят своя доставчик. По време на преходния период крайните снабдители ще снабдяват битови крайни клиенти по регулирани цени, но ще купуват електроенергия на борсови, като държавата ще им покрива разликата. От тук идва първият риск за новия механизъм, а именно ще има ли пари да се покрива тази разлика. Според енергийни експерти единственото място, откъдето може да се вземе тази сума, е фонд „Сигурност на електроенергийната система“, но в него няма достатъчно средства.
Купуваме по два вида договори
Законът предвижда още битовите потребители, когато излязат на свободния пазар, да купуват електроенергия от доставчика по два вида договори.
Крайните снабдители и търговците на електрическа енергия ще предлагат на битовите клиенти възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена, и на договори с динамична цена на електрическата енергия. Вторите обаче ще могат да се сключват само ако имате умни електромери. Но поставянето им ще е за сметка на потребителите, а не както сега - измервателните уреди се подменят от електроразпределителното дружество.
Ако клиентът избере договор с фиксиран срок и цена, ще заплаща посочената в него стойност, независимо дали има спад, или ръст на цените на електроенергията на борсата. И тук обаче може да се включи гъвкав елемент в договора, като например колебания на цените при върхово и невърхово натоварване.
При сключен договор с динамична цена, тя ще се променя в зависимост от цената на електроенергията на борсата и така на практика клиентът ще плаща реалната цена в различните дни, но има риск тя да е по-висока, ако цените на тока се вдигнат рязко.
Прехвърлянето към договор с динамична цена на електрическа енергия от такъв с фиксирана ще става само с изрично съгласие на клиента, пише още в законопроекта.
Енергийните предприятия пък ще са длъжни да информират потребителите за възможностите, разходите и рисковете, свързани с двата вида договори.
Кои ще са енергийно бедните
В проектозакона за пръв път се прави опит за дефиниция за това кои домакинства са енергийно бедни. „Домакинство в положение на енергийна бедност“ е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година до официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия, и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди“, пише в законопроекта. Или иначе казано, за да се определи кой е енергийно беден, ще се изчисляват необходимите разходи за отопление и осветление за всяко домакинство в зависимост от вида на жилището – тухлено, панелно, къща. И ако, след като се покрият тези разходи, доходите на членовете на семейството са под линията на бедност, ще се счита, че са енергийно бедни. Например за следващата година линията на бедност се предлага да стане 526 лева.
Въвежда се и определение за уязвим клиент, като такъв ще е този, „който купува електрическа енергия за битовите нужди на домакинство, на което той е член, и същият и/или друг член на домакинството е в критична зависимост от електрическо оборудване, поради възраст или здравословно състояние и/или получава месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление съгласно Закона за социалното подпомагане.“
С промени между двете четения на закона депутати от „Демократична България“ предлагат да се създаде информационна система за енергийно бедните домакинства и за уязвимите клиенти, която да се поддържа от специално създаден орган към социалното или друго министерство. До 31 май 2024 г. пък да се направи кампания, в която да се обясни на битовите потребители за ползите от свободния пазар на ток, както и как да си избират краен доставчик, пише още предложенията.
Мненията
Омбудсманът Диана Ковачева разкритикува определянето на енергийно бедните домакинства. Според нея не е правилно да се взема предвид доходът от предходната година при съпоставка на действащи цени, тъй като няма да отразява действителните нужди за разходи за отопление на едно такова домакинство. Не е неясно и какво включват понятията „енергийни характеристики на жилище“ и „типово потребление на енергия“, допълва още тя.
От НЕК също са притеснени от промените. Според дружеството, въпреки че функциите на НЕК като обществен доставчик ще отпаднат, компанията остава страна по дългосрочните договори и може да понесе негативи до изтичане на тези договори. „От друга страна, липсва механизъм за компенсации по дългосрочните договори и това ще доведе до невъзможност за разплащане по Споразуменията за изкупуване на електроенергия, на които приемник е НЕК, но в ролята си вече на търговец“, посочват в свое становище от държавното дружество. Компанията, като обществен доставчик, вече има натрупан дефицит от близо 2,5 млрд. лева, а с отпадането на ролята й на обществен доставчик няма изготвен механизъм как той да бъде покрит.
Цените на регулирания и на свободния пазар сега са толкова различни, че до края на 2026 година не може да има преминаване на хората към свободен пазар, каза председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. "КЕВР ще намери този вариант, който е най-щадящ за потребителите. ЕС не фиксира точната дата за либерализация на пазара за битовите потребители", посочи още председателят на КЕВР.
Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
