В последните дни името на Лъчезара Стоева се оказа в центъра за огромен дипломатически скандал, който благодарение на нея пощади репутацията на България в международната общност по отношение на резолюцията на ООН за зловещото клане в Сребреница. С резолюцията 11 юли се определя за Международен ден за възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница. На тази дата през 1995 г. в босненския град започва избиването на над 8000 местни мъже и момчета босненски мюсюлмани от сили на етническите сърби. Събитието остави дълбока кървава следа в историята на човечеството.
В сряда разследващият сайт BIRD публикува дипломатически документи с указанията на служебния премиер Димитър Главчев. Според тях, министър-председателят нарежда страната ни да промени позицията си по повод резолюцията за геноцида в Сребреница и да гласува “въздържал се”. Стоева получава грамата час преди началото на заседанието на Общото събрание на ООН, когато подкрепата за резолюцията е трябвало да бъде гласувана. България е неин съавтор. Създаване ѝ е инициирано от Германия и Руанда. Заедно с България съавторство имат редица държави, сред които Франция, Италия, Босна и Херцеговина - разбира се, Северна Македония, Полша, САЩ, Великобритания, Хърватия, Албания, Турция, Румъния и Черна гора. “Въздържал се” са Гърция, Кипър и Словакия. “Против” - Унгария, Русия и Беларус. Според BIRD указанията и България да гласува “против” са спуснати на Димитър Главчев след разговор на Бойко Борисов със сръбския президент Александър Вучич. Самият Главчев беше депутат на ГЕРБ в няколко парламента, а след като стана служебен премиер, Борисов заяви, че не поддържат връзка от 10 години. След скандала със Сребреница, лидерът на ГЕРБ не направи коментар, но заместникът му Даниел Митов обяви, че партията не се меси в работата на служебния кабинет.
“Натиск от Сърбия и/или Руската федерация”
Въпреки указанията на служебния премиер Лъчезара Стоева гласува в подкрепа на резолюцията от името на България. А след гласуването сръбрският президент Вучич заявява в телевизионно интервю, че е разочарован от позицията на България и, че "до последните 5 минути преди началото на заседанието вярвах, че България ще се въздържи".
В насрещна грама до Главчев тя посочва мотивите си: “В нито един момент Постоянното представителство в Ню Йорк не е уведомявано за промяна в позицията ни по отношение на резолюцията”, и, че “не бях в състояние да изпълня изпратените в последния момент указания”, като подчертава, че ако изпълни искането на Главчев, това ще доведе до “тежки щети за имиджа на България пред международната общност”, насочвайки към извода, че се е поддала на “натиск от Сърбия и/или Руската федерация” в последния момент. Така, въпреки указанията да не го прави, Стоева подкрепя позицията, а след избухване на скандала с публикациите в BIRD, от Министерския съвет излязоха с позиция, че “разпространената грама до Постоянното представителство на България към ООН в Ню Йорк не съдържа окончателните указания към посланик Лъчезара Стоева”, както и, че правителството има последователна и непроменена позиция в признаването на жертвите от Сребреница и е участвала във всички инициативи, свързани с тяхното възпоменаване.
Коя всъщност е Лъчезара Стоева?
Лъчезара Стоева има завиден професионален път като дипломат. Зад гърба ѝ е 22-годишен стаж във Външно министерство (МВнР) и дълъг опит в централата на ООН.
Стоева завършва специалност “Политология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Магистър е по европейска политика в London School of Economics.
Кариерата ѝ в Министерството на външните работи започва през 2012-2014 г, като ръководител на два отдела - по Контрол на въоръженията и неразпространение и по Международно сътрудничество и развитие.
Между 2016 и 2019 г. Стоева е зам.-постоянен представител на българската делегация.
В периода от 2019 и 2021 г. Лъчезара Стоева е ръководител на отдела по икономически, финансови и административни въпроси на ООН към Външно министерство.
Встъпва в длъжност като посланик на България в ООН през февруари 2021 г.
Назначена в края на мандата на кабинета на “Борисов”, като встъпването ѝ е съгласувано с президента Румен Радев.
Докато е посланик на България в ООН, е избрана за председател на Съвета по икономически и социални въпроси (2022-2023), впоследствие за президент на съвместния изпълнителен борд на три подразделения на ООН - Програмата за развитие, Фонда за населението и Управлението за инфраструктура.
