След изтекли дипломатически документи в сряда стана ясно, че наистина служебният премиер Димитър Главчев е оказал натиск върху посланика ни в ООН Лъчезара Стоева за промяна на позицията на България във връзка с геноцида в Сребреница. Час и половина преди заседанието в Ню Йорк, Главчев наредил да гласуваме "въздържал се", Стоева не послушала шефа. Ето и контекста на казуса.

История

Босненската война, от 1992- 1995 г., е известна с кръвопролитията в град Сребреница на 11 юли 1995 г., когато босненски сръбски сили пренебрегват обявената "защитена зона" от ООН, в която са разположени умиротворителни сили и извършват клането на 8 000 босненски мюсюлмани, които неуспешно търсят спасение от разположените по това време в Потокари холандски умиротворителни сили. Командването на Република Сръбска под ген. Ратко Младич извършва кървавата операция, която трае 3 дни. Хиляди мъже и деца са погребани в масови гробове край Сребреница, а тяхната идентификация продължава години. Всяка година на 11 юли в Мемориалния център в Поточари се провежда погребване на новоидентифицирани жертви на трагедията.

Малко след клането в Сребреница, НАТО стартира операция „Преднамерена сила“ с разрешението на ООН. Умиротворителните сили на ООН се оттеглят от територията на Република Сръбска. Тази военна намеса и подписването на Дейтънското споразумение се счита за края на войната в Босна и Херцеговина.

През юли 1995 г., Международният наказателен трибунал за военни престъпления в бивша Югославия обвинява генерал Ратко Младич и Радован Караджич - лидери на босненските сърби, за геноцид в Сребреница през 1995 г. Двамата се укриват, но през 2008 година Караджич е заловен, а Младич - през 2011 г.

През 2007 г. трибуналът обявява клането в Сребреница за геноцид, но ООН не потвърждава това. През 2015 г. предложението за признание на геноцида бе блокирано от Русия. Тези събития показват разделението по отношение на бившата Югославия, с Русия, като подкрепяща Сърбия.

Позицията на България в ООН

В сряда разследващият сайт BIRD, публикува документи, според които служебният премиер Димитър Главчев е заповядал на българския посланик Лъчезара Стоева в ООН да се въздържи от гласуване по резолюцията за геноцида в Сребреница, но на заседанието на 23 май Стоева е гласувала “За".

От МС пък обявиха, че правителството запазвало последователна и непроменена позиция по отношение на признаването на жертвите от Сребреница и е участвало във всички свързани с техния спомен инициативи.

В съобщението се посочва още:

"Динамиката при осъществяване на дипломатическата служба и формирането на позиция е свързана с множество „работни“ варианти, които непрекъснато еволюират в процеса на формиране на националната позиция на страната ни. Важна е официалната позиция, а до нея се стига след становища на експерти от ресорните структурни звена на Министерството на външните работи, които включват различни комуникационни канали. Разпространената грама до Постоянното представителство на България към ООН в Ню Йорк не съдържа окончателните указания към посланик Лъчезара Стоева."

Според указанията обаче, публикувани от BIRD, Главчев иска Стоева да се въздържи от гласуване в ООН, като се аргументира с решението на противниците на резолюцията - Сърбия и Русия - че моментът не е подходящ за такова решение.

Промяна на българската позицията

Пресцентърът на Министерския съвет потвърди в четвъртък, че служебният премиер Димитър Главчев наистина е поискал България да промени позицията си и да гласува “въздържал се" вместо да подкрепи резолюцията в ООН, с която 11 юли беше определен за Международен ден за размисъл и отбелязване на геноцида в Сребреница. Това съобщение бе издадено ден след като разследващият сайт BIRD публикува документите.

След промяната на позицията си в четвъртък МС не коментира как точно се е стигнало до искането за промяна на българската позиция от страна на Главчев. По информация, предоставена от сайта тази промяна е настъпила след разговор между сръбския президент Александър Вучич и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Преди заседанието в Ню Йорк, Сърбия започна кампания, която получи подкрепата и на Русия, срещу приемането на резолюцията. Въпреки че сръбският президент, Александър Вучич нарича клането в Сребреница „ужасяващо престъпление", той не го признава за геноцид.

Вучич и лидерът на босненските сърби Милорад Додик отдавна се противопоставят на усилията за признаване на геноцида в Сребреница, а и двамата поддържат добри отношения с руския президент Владимир Путин.

В сряда, от ПП-ДБ осъдиха действията на Главчев, който, според тях, е опитал да приеме „проруска външна политика".