Първите прототипи на подводници датират от 1620 година. Въпреки това уникалната им среда е свързана с присъщи рискове, един от които е възможността за имплозия. Когато подводницата претърпи катастрофална повреда, водеща до имплозия, последствията могат да бъдат опустошителни.
Подвoдницата, която преди 50 г. избегна съдбата на “Титан
Кадър: Mike Bell - You Tube
Подводницата е сложен плавателен съд, проектиран да издържа на огромно налягане, докато се гмурка навътре в океана. Корпусът е създаден с материали и инженерни техники за поддържане на структурната цялост при екстремни условия. Ако обаче тя надхвърли максималната си експлоатационна дълбочина или претърпи структурен дефект, външното налягане, упражнявано върху плавателния съд, може да стане непреодолимо, което да доведе до имплозия.
Какво представлява имплозията:
Когато подводницата имплодира, тя се саморазрушава светкавично бързо, поради разликата във външното налягане. Огромната сила кара корпуса да се деформира, което води до внезапно свиване и унищожаване на вътрешните пространства на подводницата. Имплозията настъпва, тъй като срутването на корпуса навътре създава локализирана зона на високо налягане в плавателния съд, което често води до непоправими щети с летален край за пасажерите.
Предполагаеми човешки останки са намерени сред отломките на “Титан“
Ефектът на балонния импулс:
По време на имплозията на подводницата възниква явление, известно като "ефект на мехурен импулс". При бързото смачкване на подводницата, въздухът и газовете в нея се компресират и изтласкват навън, създавайки мощна ударна вълна. Тази ударна вълна се разпространява във водата, създавайки характерна акустична следа, която може да бъде засечена от сонарните системи. Импулсният ефект предоставя жизненоважни данни за мястото и интензивността на имплозията на подводницата.
Какво се случва с пасажерите:
За съжаление, подобен инцидент като имплозия, погубва живота на екипажите. Това се дължи и на физичното взаимодействие на газовете в плавателния съд и външното налягане, което им е указано. Получава се своеобразно вътрешно изгаряне на газовете, подобно на процесите случващи се в дизелов двигател: въздухът се компресира в до високо налягане и температура. След това в камерата се смесва със сгъстения въздух. В резултат на това сместа се запалва и бързо изгаря всичко по пътя си.
Оцелялата майка на загиналия в “Титан” тийнейджър му отстъпила своето място
Кадър: Mike Bell - You Tube
Данните описват ужасяващ начин за завършек на човешки живот. Единственото нещо, което може да направи подобна трагедия по-лесно асимилирана, е доказателствената информация, която свидетелства, че пасажерите няма как да изпитат болка или да разберат какво се случва. Възприемането на болката е сложен процес, който включва предаване на нервни сигнали от мястото на нараняване до мозъка. Въпреки че точната продължителност варира при отделните хора, проучванията показват, че обикновено са необходими около 100 милисекунди до 2 секунди, за да може мозъкът да регистрира болката след получаването на сензорния сигнал. Това забавяне се дължи на сложните нервни пътища, свързани с обработката и интерпретацията на сигналите за болка.
Имплозиите, особено при подводниците, се случват с изумителна скорост. Разрушаването на корпуса става в рамките на няколко милисекунди, обикновено около 40 милисекунди или дори по-малко. Тази бърза компресия и структурна повреда не оставят време на сензорните сигнали от засегнатите части на тялото да достигнат до мозъка и да бъдат обработени като болка.
Един от случаите на имплозия е голямата аржентинската подводница ARA San Juan. На 15 ноември 2017 г. плавателният съд с 44 членове на екипажа на борда изчезна в южната част на Атлантическия океан. След изчерпателна издирвателна операция останките са открити на дълбочина от около 900 метра (2950 фута).
„Не е имало място да си прав“ и още малко известни факти за „Титан“
Снимка: Buenos Aires Times - ARA San Juan
Имплозията на ARA San Juan е настъпила в рамките на милисекунди. Точната причина остава неясна, но една вероятна хипотеза предполага, че морската вода е навлязла в подводницата през шнорхел, достигайки до отделението за акумулатори, и е предизвикала късо съединение и последваща експлозия.
Въпреки данните, събрани при инциденди в миналото, имплозиите на подводници продължават да бъдат едни от многото смъртоносни възможни сценарии в дълбините.
Всичко за 49-ото Народно събрание четете ТУК
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
