Пиролизата е иновативна технология, която все по-често се предлага като устойчива алтернатива за рециклиране на автомобилни гуми и други отпадъци. Процесът включва термично разлагане в безкислородна среда, което позволява превръщането на гуми в ценни материали като пиролизно масло, карбон и метал. Това осигурява възможност за тяхното повторно използване в индустрии като производството на гуми, асфалт и дори пластмаси. Пиролизата е иновативна и екологична алтернатива на замърсяващите практики за изгарянето на отпадъци и е особено актуална по отношение на рециклирането на автомобилни гуми.
Какво е пиролиза и защо е различна?
В ерата на засилен екологичен натиск и стремеж към устойчивост, пиролизата се утвърждава като една от най-обещаващите технологии за управление на отпадъците. Особено внимание тя привлича с ефективността си при рециклиране на автомобилни гуми – проблемен отпадък, натрупващ се в огромни количества както в Европа, така и в България.
Пиролизата е процес, който разчита не на изгаряне, а на нагряване на отпадъците в контролирана среда без кислород. При температури от около 400 градуса се постига разпад на материалите, което води до получаване на ценни ресурси:
• 20% твърда фракция (карбон) – използва се в индустрии като производството на асфалт и нови гуми.
• Над 40% пиролизно масло – суровина с широко приложение.
• Метал – извлечен от гумите и подходящ за повторна употреба.
Технологията позволява 100% оползотворяване на отпадъка, като при правилно изпълнение не се отделят вредни емисии в околната среда.
Приложение на пиролизата в Европа
Европа бързо се утвърждава като център за технологията на пиролизата, като в последните години се изграждат значителен брой съоръжения. Германия е дом на една от най-модерните инсталации, оперираща с капацитет от 10 000 тона отпадъчни гуми годишно, докато в Холандия се строи най-големият завод за пиролиза, който ще обработва 5% от отпадъчните гуми в Европа или около 180 000 тона годишно.
Прогнозите сочат, че до 2030 г. капацитетът на Европа за пиролиза ще достигне над 670 000 тона, което ще представлява около 11% от световния обем на рециклирани гуми.
Скандинавските държави и най-вече Швеция са сред пионерите в тази област. Там се разработват инсталации, които могат да обработват до 20 000 тона гуми годишно, а водещи френски компании в автомобилната индустрия вече инвестират в съоръжения за повторно рециклиране на карбон и други суровини.
С годишен обем от 3.6 милиона тона изхвърлени гуми в Европа, технологията дава силна заявка да бъде разглеждана като ключова стъпка към по-чисто бъдеще.
Ситуацията в България
В България годишно се генерират между 40 000 и 50 000 тона изхабени гуми, голяма част от които завършват в незаконни сметища и дерета. Въпреки това, няколко съоръжения в страната вече използват пиролиза за рециклиране, като предлагат устойчиво решение за този отпадък.
Скептицизъм и предизвикателства
Въпреки значителния напредък, пиролизата продължава да се сблъсква с критики и резерви. Основният повод за притеснение сред хората е разпространеното погрешно схващане, че процесът
води до замърсяване. Всъщност, за разлика от изгарянето, пиролизата е процес на нагряване и разпад в контролирана безкислородна среда, при който не се отделят вредни емисии в околната среда.
Докато технологията е утвърдена в Европейския съюз като ефективно решение за справяне с огромните количества отпадъчни гуми, нейният успех в България ще зависи от способността да се преодолеят съществуващите предразсъдъци и обществен скептицизъм. Пиролизата остава една от най-обещаващите иновации в кръговата икономика, като предоставя възможност за 100% оползотворяване на отпадъците от гуми и допринася за по-устойчиво бъдеще.
