Повече от осемдесет часа след като подводницата “Титан“ загуби контакт със света, се появиха съобщения, че тя е претърпяла катастрофална имплозия, убивайки всички на борда.

И докато светът скърби за трагичната загуба на пет живота и обсъжда всички грешки, допуснати от компанията OceanGate, Darik Business Review припомня една история отпреди петдесет години, когато друга подводница потъна в океана и доведе до 76-часова международна спасителна операция.

Стоктън Ръш: Създателят на Titan, който мечтаеше за океана

В ранните часове на 29 август 1973 г. Роджър Чапман и Роджър Малинсън полагат трансатлантически телефонен кабел на морското дъно на около 240 км югозападно от Корк в Южна Ирландия, разказва Amusing Planet.

Работата включва спускане на малка подводница, наречена Pisces III, на дълбочина от 488 метра. Тя е изтощителна поради тясното пространство, дългите осемчасови смени и лошата видимост.

Предполагаеми човешки останки са намерени сред отломките на “Титан“

„Беше като да караш по магистралата в гъста мъгла и да се опитваш да следваш бялата линия – трябваше да си невероятно концентриран. Единият пилот държи управлението на подводницата в едната си ръка и манипулатора (механична ръка) в другата, след което разменяхме местата си“, казва Малинсън. „Също така беше неудобно. Трябваше да коленичим с глави до коленете.”

Този ден е още по-изморителен за Малинсън, защото току-що е прекарал 26 безсънни часа в ремонт на счупен манипулатор на подводницата.

Защо спасителните лодки на “Титаник“ са били толкова малко? 40 малко известни факта за потъването на кораба

За късмет, инженерът решава да смени кислородния резервоар с пълен, въпреки че в този в подводницата има достатъчно кислород, за да издържи осемчасово гмуркане. По-късно това решение ще се окаже животоспасяващо.

Малко след 9 часа сутринта подводницата се завръща от пътуването до дъното на океана и е на повърхността, чакайки да бъде извадена от водата и прибрана в кораба, когато буксирното въже се оплита в люка в задната част и го изтръгва.

Конспирации след трагедията: „Титан“ е унищожен, за скрие истината, че „Титаник“ не се е разбил в айсберг

Pisces III се преобръща и пада обратно в океана с отворен люк, през който започва да влиза вода. За щастие, наводнената задна част е водонепроницаема сфера, в която е разположен двигателят и е отделна от кабината с Чапман и Малинсън.

Притисната от морската вода, подводницата започва да потъва. На 53 метра дълбочина рязко спира, задържана от въжето за теглене, която обаче се къса след секунди.

„Не е имало място да си прав“ и още малко известни факти за „Титан“

Пилотите незабавно изключват всички електрически системи, което ги оставя в пълна тъмнина. Те успяват да пуснат и оловна баластна тежест с тегло над 180 кг, за да направят плавателния съд по-лек.

„Изключихме дълбокомера на 152 м, тъй като можеше да се спука. Успяхме да намерим и кърпа, която да сложим в устата си, за да не си отхапем езиците“, разказва Малинсън.

Дванадесет минути след потъването подводницата удря дъното на океана на 480 метра дълбочина. Въпреки жестокия удар при скорост от около 65 км/ч, няма пострадали. В подводницата е пълна тъмнина, но с помощта на фенерче пилотите осъществяват контакт с повърхността.

Оцелялата майка на загиналия в “Титан” тийнейджър му отстъпила своето място

Пълният резервоар с кислород, който Малинсън сменя предишния ден, има капацитет да издържи приблизително 72 часа, но 8 от тях са вече използвани при гмуркането, оставяйки им кислород за 64 часа.

Пилотите прекарват първите няколко часа в диагностика на подводницата, която е почти обърната. Проверяват всички водонепроницаеми врати за течове и се подготвят за идването на спасителния екипаж.

Разбирайки важността на запазването на кислорода, те съзнателно минимизират физическото натоварване, като се въздържат дори от говорене.

Свидетел за “Титан”: Приключение в сурови условия е, вътре е тясно, няма светлина при спускане и издигане

Търсейки убежище от вредния въздух, който се спуска надолу, те се позиционират възможно най-високо, като имат на разположение изключително ограничено пространство.

На повърхността започва подготовката на спасителната мисия. Корабът Vickers Venturer, който тогава е в Северно море, получава заповед да се върне в най-близкото пристанище с подводницата Pisces II на борда. Докарана е и друга подводница - Pisces V.

Проучвателният кораб на Кралския флот HMS Hecate пристига, за да окаже помощ със специални въжета, а Военноморските сили на Съединените щати предлагат друга подводница, наречена Controlled Underwater Recovery Vehicle (CURV-III).

Военните са знаели, че “Титан“ е имплодирала от първия ден, Джеймс Камерън го е предусетил, а съпругата на пилота е наследница на загинали на “Титаник“

Повече от четиридесет часа, след като подводницата потъва, Vickers Voyager достига до мястото на инцидента и незабавно пуска под вода Pisces II с прикрепена връзка. Повдигащото въже обаче се откъсва от манипулатора и подводницата трябва да се върне на повърхността за ремонт.

Тогава е пусната Pisces V, която обаче не успява да намери Pisces III и се връща на повърхността, след като мощността й свършва. Тя е пусната под вода отново, този път успешно локализирайки засегнатата подводница. Опитът за закрепване на въже обаче не успява.

На Pisces V е наредено да остане с авариралата подводница, като е направен нов опит да се изпрати Pisces II – отново неуспешен. След полунощ на Pisces V изплува на повърхността, оставяйки под водата екипажа на Pisces III.

Отново го направиха: Симпсън са предсказали трагедията с „Титан“ преди 17 години (видео)

Чапман и Малинсън нямат достатъчно кислород и литиев хидроксид, за да пречистят въглеродния диоксид от влошаващата се атмосфера в подводницата. Те имат само един сандвич със сирене и лютеница и една кутия лимонада, но никой няма желание да яде.

На 1 септември Pisces II отново е пусната на вода с превключвател и ново полипропиленово въже за теглене. Този път тя успешно прикрепва превключвателя към бедстващата Pisces III. Няколко часа по-късно CURV III също слиза под вода и прокарва друго въже.

Повдигането на Pisces III минава с много сътресения. То спира два пъти, като отнема близо два часа и половина, преди подводницата да излезе на повърхността. Водолазите се опитват да отворят люка, за да пуснат чист въздух, но откриват, че е задръстен.

“Твърде експериментален характер“. Джеймс Камерън осъди пропуските в безопасността на “Титан“

След близо 30 минути борба, той е отворен и от него излизат двамата пилоти - уморени и мъчещи се да се изправят, но живи. Те прекарват затворени в подводницата общо 84 часа и 30 минути.

Тя има кислород само за 72 часа, но те издържат още 12.5 часа. Последвалите оценки показаха, че са им оставали само още 12 минути кислород.

Вдъхновен от опита си, Чапман основава компанията за подводници Rumic, която проектира и конструира апарата LR5 за спасяване на подводници. През 2000 г. той трябва да се включи в спасяването на руската подводница Курск, но по политически причини това не се случва.

Какво е “катастрофална имплозия“ и защо това се случи с “Титан“ (видео)

Друга подводница на Rumic - Scorpio-45, е използвана за спасяването на руската дълбоководна спасителна машина AS-28 през 2005 г. През 2006 г. Чапман продава Rumic на James Fisher and Sons. Той умира от рак през 2020 г., на 74 години.

Малинсън продължава да работи с подводници до 1978 г. По-късно той се занимава активно с възстановяването на парни двигатели. Все още живее в Лейк Дисткрикт.

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни във Фейсбук, TikTok и Инстаграм