Отминаващата 2024 г. беше наситена със събития в политически план и определено можем да я опишем като „година на избори“. През юни европейските граждани отидоха до урните, за да гласуват. През ноември същото направиха и американците. Избори имаше и в редица други държави, но освен гласувания, светът видя и продължение на конфликта в Украйна, както и сваляне на режима на Башар Асад в Сирия. Събитията бяха много, но по-долу откроихме най-значимите в световен аспект.
Изборите за европейски парламент
В началото на юни стотици милиони граждани в Европейския съюз гласуваха за нов състав на европейския парламент, а оттам и на "изпълнителната власт" на Общността - Европейската комисия. Победител бе групата на Европейската народна партия (ЕНП), от която е и Урсула фон дер Лайен, която оглави Комисията за втори пореден път. Последваха месеци на преговори, договорки и дискусии между различните играчи в Брюксел. Фон дер Лайен държеше на полов паритет в Комисията като искаше по двама кандидати, мъж и жена, от всяка страна-членка. Повечето от 27-те обаче не изпълниха това изискване и така новата ЕК отново е с преодбладаващ брой мъже.
През последните пет години германката се изправи пред куп предизвикателства като пандемията от Ковид 19, войната в Украйна и търговското напрежение с Китай. Тепърва й предстои да се справи и с нови препятствия, а критиките към нея стават все по-чести. Основен акцент в следващия й мандат се очертава да бъдат отношенията със САЩ и новия стопанин на Белия дом.
Президентският вот в САЩ
През ноември американците гласуваха на президентски избори, а кандидатите бяха двама – демократката Камала Харис и републиканецът Доналд Тръмп. Милиардерът спечели при това със сериозна преднина. Кампанията беше историческа - на два пъти по Тръмп беше стреляно с оръжие, а първоначалният кандидат на Демократическата партия - действащият лидер Джо Байдън, се отказа от надпреварата в полза на Харис. Причината - поредицата гафове, които направи в дебати с опонента си.
Сега страната се готви да посрещне новия държавен глава и редицата реформи, които той е запланувал. Във вътрешната политика Тръмп обеща да се справи с нелегалната миграция и високите цени по магазините, а в международен план – да спре войната в Украйна за „24 часа“. Светът очаква и неговата реакция спрямо търговията с Китай и диалога с ЕС.
Войната в Украйна навлезе в нов етап
Руската инвазия в Украйна навлезе в третата си година. През лятото обаче за първи път силите на Киев успяха да обърнат частично врага и да навлязат в офанзива в Курск, завзети бяха и територии. Президентът Владимир Путин изглеждаше шокиран, прибегна до включване на севернокорейски войници на своя страна.В края на ноември обаче президентът на САЩ Джо Байдън взе изненадващото решение да разреши на украинците да използват ракетите ATACMS надълбоко по руската територия. Изпрати и противопехотни мини на Киев, които досега се отказваха на Володимир Зеленски.
Динамичната ситуация на фронта кара мнозина да гледат с надежда към датата 20 януари и инаугурацията на Тръмп с оглед на заявката да спре кръвопролитията. Зеленски обаче настоява за още помощ - и финансова и на терен, а републиканецът не дава заявки за подобни решения.
Войната между Израел и Хамас се разрастна
Светът гледаше с тревога и към друга гореща точка – ивицата Газа, където Израел и Хамас продължават сраженията започнали на 7 октомври 2023 г. И на този фронт събитията се меняха бързо, но повратна точка беше атаката с пейджърите срещу членове на „Хизбула“ в Ливан. Стотици бяха убити, последваха и няколко убийства на лидери на групировката, която мнозина анализатори определиха като „обезглавена“.
Издадена беше и международна заповед за арест на премиера Бенямин Нетаняху, който пренесе войната и на ливанска почва. В края на ноември дойде и примирие, което отчасти се спазва. Нетаняху може да разчита на "солиден гръб" в лицето на Тръмп, който никога не е криел подкрепата си Биби.
Режимът на Башар Асад падна
С изненадваща скорост, само за броени дни през декември и с минимална съпротива от армията, бунтовниците в Сирия успяха да постигнат доскоро приемането за немислимо сваляне на режима на подкрепяния от Русия Башар Асад. Управлявалият почти 25 години президент избяга със семейството си в Москва, а тепърва Путин преговаря за руските военни бази с временното правителство в Сирия. Пристигането на сирийските бунтовници в Дамаск бележи края на тиранията на бившия президент, а според Сирийската обсерватория за правата на човека (СМПЧ) той не само е заподозрян в използването на отровен газ срещу собствените си граждани, но и под негово управление повече от 15 000 души са били измъчвани до смърт от началото на гражданската война през 2011 г.
Въпреки че бъдещето на Сирия остава неясно, както Мохамед ал Башир, ръководител на преходното правителство, така и Абу Мохамед ал Голани, който ръководи Хаят Тахрир аш Шам, призоваха за нова ера на мир и стабилност.
Влизането на България в Шенген
В края на 2024 г. страната ни влезе в Шенгенското пространство по въздух и по вода, а това се превърна в тема номер 1 за политици и граждани както у нас, така и в ЕС. Така от 1 януари паспортният контрол по сухопътните ни граници ще бъде премахнат, което ще спестява време за преминаване. Още през 2011 година Европейската комисия заяви, че България и Румъния са изпълнили всички критерии за членство в Шенген, но заради съпротивата на няколко страни членки приемът се забави. Оттогава са минали 13 години, а е имало само две гласувания. Редица държави ротационни председатели на Европейския съюз просто не подлагаха на вот решението, тъй като нямаше сигнал за необходимото единодушие.
