Въпреки че вторият мандат на Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия беше под въпрос, тя стартира със сериозна заявка – равенство на еврокомисарите по пол. Цел, която си беше поставила още преди 5 години, а се зарече сега да го постигне. Като че ли напук обаче, след като на 25 юли изпрати писмата до страните-членки с искане да получи имена, по един мъж и по една жена от държава, заваляха предложения само за представители на силния пол.
„Искам да избера най-добре подготвените кандидати, които споделят европейския ангажимент. Още веднъж ще се стремя към равен дял на мъжете и жените на масата в колегията“, каза германката на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург след преизбирането ѝ през юли.
Прогноза за Комисия
Това донесе облаци над Брюксел. Първата жена-председател на ЕК обаче срещна сериозен отпор - от 27-те страни членки досега 22 са предложили своя избор за комисари, като 16 от тях са мъже, а само шест са жени. Белгия, България, Дания, Италия и Португалия са петте страни членки, които все още не са обявили своя избор. Дори всички те да излъчат жени, отново съотношението ще бъде 11 срещу 16 в полза на мъжете.
Изискването за паритет обаче се възприе от някои държави много негативно – полът ли е по-важен или професионалните качества на даден кандидат? Защо един мъж да бъде отхвърлен, ако е най-добрият за поста? Само защото има определени физически особености ли?
Поставен беше въпросът и какво става с онези, с които Фон дер Лайен със сигурност няма да иска да се раздели именно заради качествата им. Основни фигури по времето на първата Комисия начело с германката бяха именно мъже - Марош Шефчович, Валдис Домбровскис, Жозеп Борел, Дидие Рейндерс и др.
снимка: Жозеп Борел, архив Дарик
Отказът на някои държави да номинират жени се смята и за отстъпление в авторитета на Урсула фон дер Лайен в началото на втория ѝ мандат. А и предстоят сериозни задачи като справяне с икономическа криза, докарване докрай на Зелената сделка, нов президент в Белия дом...
снимка: Марош Шевчович, архив Дарик
Следващите ѝ ходове
Препъникамък могат да се окажат и самите процедури за избор на еврокомисари. Дори страните да предложат жени наравно с мъжете, то те трябва да бъдат изслушани в комисии, гласувани от евродепутати, назначени от Европейски съвет. Обещаният от фон дер Лайен паритет може да се окаже нереалистичен. Дали обаче тя ще даде крачка назад и ще признае, че равенството няма да стане факт?
снимка: Дидие Рейндерс, архив Дарик
Фон дер Лайен е първата жена начело на изпълнителната власт в Брюксел. Тя обеща да разработи „Пътна карта за правата на жените“ по време на втория си мандат и да се превърне в своеобразен защитник на правата на дамите по върховете на властта в ЕС - да премахне разликата в заплащането и пенсиите между половете, да се справи с насилието срещу жени и да съчетае грижите и кариерата.
снимка: Валдис Домбровскис, архив Дарик
Но доверието в нея като защитник на правата на жените е заложено на карта, освен ако не успее да постигне баланс в собствения си екип.
