Зелената сделка е най-амбициозната реформа в световен мащаб, която цели намаляване на замърсяването на околната среда и на измененията на климата. И то по начин, който да направи Европейския съюз климатично неутрален до 2050 година.

По този път Европа пое още през 2015 година с Парижкото споразумение, а темата беше на върха в дневния ред на Брюксел през последните няколко години.

Европейският съюз си постави високи цели и прие десетки ключови законодателни промени, които да прокарат пътя на планираните зелени политики. Дали обаче целите не се оказаха твърди високи за европейските икономики? И то в ситуация, в която държавите-членки се изправиха пред Ковид кризата и войната в Украйна.

Гласовете в подкрепа на Зелената сделка започнаха да се разколебават под влиянието на предстоящите избори, а и на протести на различни засегнати от промените сектори, като фермерите.

Земеделските производители у нас, също, както тези в други страни, се обявиха против драстичните промени в сектор Земеделие, които ще се окажат сериозно предизвикателство. Според председателя на Българската аграрна камара Костадин Костадинов политиките трябва да бъдат преосмислени

Зелената сделка е една огромна грешка, която трябва да бъде преосмислена и ще води Европа към гибел. Като цяло и в западните стари страни-членки ентусиазмът и еуфорията от зеленото премина. Все пак ще има изисквания, ще се работи в тази посока, но по-добре да има една продоволствена сигурност в самата Европа и да бъдем хранително осигурени, отколкото екологично загиващи

В България Зелената сделка най-често се свързва със затварянето на въглищните централи и увеличаването на екологичните източници на електроенергия. И въпреки че според плановете преходът към неутрална икономика трябва да бъде справедлив, а България да получи милиарди за инвестиции в проекти, които да намалят замърсяването на околната среда и въглеродните емисии, темата предизвика вълна от протести на миньори срещу затварянето на централите

Посоката към декарбонизация на енергийния сектор вече е ясно очертана, но заедно с това започват да се виждат и проблемите в цяла Европа, коментира енергийният експерт Калоян Стайков

През последните 2 години това много ясно се вижда. Видяхме много засилено инвестиране във ВЕИ, основно фотоволтаици, но в Европа има и във вятърни централи, тъй като тези производства с променлив характер, това създава проблеми както при управлението на системата, така и при пазарните цени. Видяхме, че преди 2 години се говореше за пазарна реформа, защото цените бяха много високи, тази година бяха твърде ниски, което обезкуражава новите инвеститори, защото инвеститорът не може да си покрие разходите. Трябваше да се постъпи по-прагматично и разумно с някаква предвидимост. Но заради желанието всичко да става изведнъж, стигнахме до тази ситуация. Гледайки напред трябва да се следва по-балансиран подход, разбира се нови инвестиции във ВЕИ е неизбежно, но имаме нужда и от базови и от маневрени мощности, които да покриват липсите на производство и продължителни периоди на по-слаб вятър и по-ниско слънцегреене

Друг елемент на зеления преход касае автомобилите и горивата. Евродепутатите решиха да забранят продажбата на коли с двигатели с вътрешно горене от 2035 година, сега обаче се оказва, че това е решение, което може да бъде преразгледано. Реформите в сектор "Горива" също може да останат под въпрос, каза председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев.

Така както си го представяме в момента без план и както си го представя Комисията - много бързо, има сериозен риск зеленият преход изобщо да не се случи или да бъде много по-различен или скъп от това, което си представя ЕК. Не казвам, че преходът не трябва да се случи, но със сигурност не по този начин и с тези срокове, защото виждаме единствено оскъпяване на крайния продукт за потребителя и неконкурентна индустрия на ЕС в рамките на световната икономика. Предвидено е 2050г. транспортът да бъде въглероднонеутрален - как ще се случи не виждам, защото няма технологии, които да заменят горивата. Не говоря за личните автомобили, а за тежкотоварния транспорт, корабоплаването, въздухоплаването. Връщане назад би било по-скъпо. Трябва този преход да се случи в разумни срокове и на социално приемлива цена.

Дали работата по зелената сделка ще продължи и в какъв мащаб в новия Европейски парламент ще зависи основно от разпределението на силите и политическата подкрепа за неутрална икономика. Единомислието по зелените теми е ключово за реализиране на реформите, то обаче става все по-трудно постижимо.  

Чуйте и гледайте репортажа в прикачения звуков файл.