Как се харчи бюджетът на ЕС и колко дава България

Освен парите от националния ни бюджет, България получава и средства от бюджета на Европейския съюз, чийто член е. От дълги години бюджетът на ЕС е жизненоважен източник на инвестиции в цяла Европа.

Увеличаването на инвестициите в области като научните изследвания, стратегическата инфраструктура, цифровата трансформация и единния пазар ще бъде ключът към бъдещия растеж и преодоляването на общите предизвикателства като декарбонизацията и демографските промени.

Веднъж на всеки седем години Европейският съюз определя бъдещия си дългосрочен бюджет — многогодишната финансова рамка. Такъв беше приет от 2021 година и ще важи до 2027 г., като в него са определени приоритетите на съюза и според тях се решава и тяхното финансиране.

Според правилата националните органи ще управляват около три четвърти от бюджетните разходи съвместно с Европейската комисия. ЕК и нейните агенции и делегации ще управляват около 18% от бюджета , а други международни организации, национални агенции или държави извън ЕС ще управляват 8%.

За NextGenerationEU 90% от средствата ще бъдат насочвани чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), по който се предоставят безвъзмездни средства и заеми в подкрепа на реформите и инвестициите в държавите от ЕС на обща стойност 723,8 милиарда евро.

Как се събират парите в бюджета

Пари в бюджета на ЕС постъпват от всяка страна-членка, като сумата е дял от брутния национален доход (БНД) на всяка държава в зависимост от нейното богатство.

Тези вноски формират близо 76% от бюджета на съюза. Другото перо са приходите от мита върху вноса на стоки от страни извън ЕС, които формират около 12% от бюджета. Близо 11 на сто са приходите са от данък върху добавената стойност.

От 2021 г. държавите плащат и вноска, основаваща се на количеството нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса във всяка страна.

Под 1% са другите приходи, включително вноски от държави извън ЕС за някои програми, лихви за забава и глоби, както и евентуалният излишък от предишната година.

Колко внася България

От известно време Брюксел не публикува отчети коя страна каква вноска плаща в бюджета на ЕС, като причината е, че данните могат да се ползват с политически цели - например от противниците на ЕС в страните, които са нетни донори. Размерът на средствата, които дадена държава от ЕС трябва да внася в бюджета на Общността, зависи основно от нейния дял в икономическата мощ на ЕС. Освен германците, датчаните, шведите, нидерландците и австрийците са важни нетни донори и според глава от населението.

По данни на Министерство на финансите вноската на България в бюджета на ЕС расте през годините от членството ни. Така например през 2007 г. тя е била 595,2 млн. лева, а през 2009 г. стига 746,2 млн. лева, но през 2010 намалява до 669,7 млн. лева. От 2018 г. тя вече е над 1 млрд. лева, като стига 1,295 млрд. лева през 2020 г., а през 2021 вече е 1,681 млрд. лева. За миналата година страната ни е внесла в бюджета на ЕС 1,850 млрд. лева.

Финансовият принос на Германия към бюджета на Европейския съюз (ЕС) е нараснал до ново рекордно ниво, според изчисленията на Deutsche Presse-Agentur. Федералната република е допринесла с около 25,1 млрд. евро нетно за общите разходи на Евросъюза през 2021 г. Франция е предоставила само около половината от тази сума - 12,4 млрд. евро, а Италия - по-малко от една седма част - около 3,2 млрд. евро.

Според изчисленията най-големият нетен получател в абсолютно изражение е Полша, която е получила от бюджета на ЕС с около 11,8 млрд. евро повече, отколкото е внесла. Следват Гърция с 4,5 млрд. евро, Унгария с около 4,1 млрд. евро и Румъния с малко под 4 млрд. евро.

За какво се харчат парите от бюджета на ЕС

Решенията за годишния бюджет на съюза се взимат съвместно от Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС, като комисията представя проект на бюджета на съвета и парламента, а те могат да правят промени в него. Ако трите институции не са съгласни, те трябва да постигнат компромис.

В бюджета за всяка година се определят наличните суми за изразходване в рамките на лимитите, договорени в многогодишната финансова рамка. Рамката позволява на ЕС да планира ефективно програмите си за финансиране за няколко години напред.

Бюджетът на Европейския съюз за 2024 г. беше приет от Европейския парламент на ноемврийската пленарна сесия в Страсбург. За тази година евродепутатите увеличиха финансирането за програми и политики от значение за справяне с последиците от войната в Украйна и глобалните предизвикателства, както и за подкрепа на младите хора, включително младите фермери. Увеличено е финансирането и за програми, допринасящи за възстановяването след пандемията, борбата с антисемитизма и засилването на усилията за зелен преход в съответствие с приоритетите на парламента.

Парламентът извоюва допълнителни 666,5 млн. евро за своите приоритети в допълнение към това, което комисията първоначално предложи в проектобюджета.

На октомврийската пленарна сесия в евродепутатите гласуваха за увеличение на предложения от комисията бюджет с 6,3 млрд. евро, в сравнение с което общият му размер нарасна до 195,6 млрд. евро. Съветът предприе "предпазлив подход" и настояваше за бюджет в размер на 189,4 млрд. евро. Около 94% от бюджета на ЕС отива за гражданите, регионите, градовете, фермерите и предприятията.

Основните приоритети

Най-много пари от бюджета – 54 млрд. евро отиват по направление „Природни ресурси и околна среда”. Тук именно попадат инвестициите в земеделие, устойчив морски отрасъл и осигуряване на безопасна и висококачествена храна. По това направление се финансират и действия в областта на климата и опазване на околната среда. Комисията продължава прилагането на утвърдената програма за околната среда и действията по климата LIFE, като по нея и програмата за млади фермери за тази година са предвидени по 20 млн. евро.

34 млрд. евро са по направление „Сплотеност, устойчивост и ценности”.

Тук са предвидени инвестиции в регионално развитие и сближаване, завършване на Икономическия и паричен съюз, както и инвестиции в хората, социалното сближаване и ценностите. За целта комисията поставя по-силен акцент върху младежта.

Това ще бъде постигнато с над двойно увеличаване на средствата за „Еразъм +“ и Европейския корпус за солидарност. За тази година по програма „Еразъм” са заделени 60 млн. евро.

За „Единен пазар, иновации и цифрови технологии” са предвидени плащания за 21 млрд. евро.

Средствата по това направление са насочени към научните изследвания и иновациите, ключова стратегическа инфраструктура, укрепване на единния пазар на ЕС и стратегически космически проекти. За целта ЕС създаде европейска програма за научни изследвания „Хоризонт Европа“, която ще помогне на Европа да остане на челно място в света в областта на научните изследвания и иновациите.

За 2024 г. по нея са предвидени 85 млн. евро. Комисията създаде и напълно интегриран инвестиционен фонд InvestEU.

По този начин могат да се използват относително ограничени публични ресурси за мобилизирането на значителни частни ресурси за така необходимите инвестиции.

Друга програма, която цели да се преодолее настоящият недостиг на цифрови инвестиции, е „Цифрова Европа“.

Чрез реформирания Механизъм за свързване на Европа ЕС инвестира в трансевропейските транспортни, цифрови и енергийни мрежи. Парите по него за 2024 г. са 30 млн. евро.

Предизвикателствата, свързани с управлението на бежанските потоци и миграцията, потвърждават необходимостта от действия на европейско равнище. 3,25 млрд. евро ще са разходите за „Миграция и управление на границите“ през тази година.

През последните години заплахите за сигурността в Европа нараснаха и станаха по-разнообразни — терористични нападения, нови видове организирана престъпност, киберпрестъпност.

Затова от бюджета на ЕС са предвидени 2 млрд. евро по направление „Сигурност и отбрана”, като те са за инвестиции в сигурността и безопасността на гражданите на Европа, повишаване на капацитета на Европа за отбрана и ответни действия при криза.

Допълнително по 10 млн. евро са средствата по Механизма за гражданска защита на ЕС и за военна мобилност.

Другото перо в бюджета е „Европейската публична администрация”, която тази година получава 12 млрд. евро.

Тя е малобройна в сравнение с националните и дори в сравнение с много регионални и местни администрации, но играе важна роля, като помага на съюза да изпълнява приоритетите си и да прилага политики и програми, които са от общ европейски интерес.

През последните години европейската администрация претърпя сериозна реформа. Като част от сключеното през декември 2013 г. споразумение за настоящата многогодишна финансова рамка реформата на Правилника за персонала въведе значителни мерки за ефикасност.

Освен това институциите поеха ангажимент за намаляване на броя на служителите с 5%, която цел вече е изпълнена.

По направление „Съседите и светът” са насочени 15 млрд. евро, като тук са и парите, които съюзът отделя за помощ за страните, които се подготвят за присъединяване към него. 150 млн. евро са за Инструмента за съседство, развитие и международно сътрудничество - програмата за глобална Европа.

Фондът за възстановяване

През 2020 г. ЕК прие пакет, който включва общо 1,8 трилиона евро. От тях 1,074 трлн. евро са заделени за многогодишната финансова рамка, т.е. нормалния бюджет на ЕС за седемте години от 2021 г. до 2027 г., който се осигурява от вноските на държавите членки.

Нов е Фондът за възстановяване, с обем от 750 милиарда евро: за първи път в своята история ЕС стартира пакет от стимули, финансиран с дълг.

Той има за цел да помогне за противодействие на рецесията, свързана с пандемията. Комисията е овластена да емитира облигации на финансовите пазари.

Планирано е емитирането на облигации да приключи през 2026 г., а парите да бъдат използвани само за облекчаване на последиците от кризата.

За да получат пари от фонда, държавите членки трябва да представят национални планове за реформи и инвестиции за 2021-2023 г. в Брюксел.

Тези планове първо трябва да бъдат одобрени от ЕК, а след това от Съвета на финансовите министри с квалифицирано мнозинство.

Средствата се изплащат на няколко транша - в зависимост от напредъка на реформата в съответната страна. В началото на април обаче от ЕК обявиха ,че европейските държави са похарчили едва 1/3 от парите, заделени за възстановяването на икономиката на Европейския съюз от пандемията от коронавируса (тоест по Плана за възстановяване и устойчивост). Според ЕК в момента средствата, които чакат да бъдат получени, са към 500 млрд. евро.

През декември 2022 г. България получи първия транш от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в размер на 1,37 милиарда евро.

Общата сума, която България трябва да получи по ПВУ, е 5,69 милиарда евро, след като по него бяха предложени корекции, и средствата за страната ни бяха намалени с около 1 млрд. лв. заради ревизия на икономическия спад по време на COVID-19.

Засега обаче България не е получила втория транш, въпреки че поиска такъв още през миналата година. Според изчисленията на Европейската комисия лидер сред страните членки е Франция, която към февруари 2024 г. вече е поискала 76% от средствата, които ѝ се полагат.

Поисканите пари отговарят на 73% от заложените в документа цели и реформи.

Италия също е сред първенците и вече е поискала над половината от своите средства по Плана, които обаче отговарят на едва 37% от целите и реформите.

Румъния е поискала 31% от дължимите средства, изпълнявайки 28% от заложените цели и ангажименти. Хърватия пък е поискала 36,5%, което обхваща 28% от заложените цели.

Предвид обтегнатите отношения с Брюксел, най-зле се представят Унгария, която е поискала едва 8,8% от полагащите ѝ се средства, и Полша с 10,5%.