С д-р Мария Савчева, специалист хематолог и двигател на БиоМедикъл, си говорим откровено за това как да живеем по-добре и да се грижим за здравето си (най-вече) преди да възникне проблем.
Какво означава за вас понятието „оптимално здраве“ и как биомедицината може да играе ключова роля в постигането му?
Постигане на „оптимално здраве“ днес е трудно изпълнимо, поради начина на живот, който водим -- изпълнен с масови технологии и различни постижения на индустрията. Да се научим как да управляваме всички аспекти на живота, за да насърчаваме здравето, е от решаващо значение.
Отдавна е известно, че тялото и умът са частите на едно цяло и здравето на едното зависи от другото. Нуждите на ума трябва да са в хармония с тези на тялото, за да постигаме оптимални резултати.
Превантивният път, профилактиката, е най-лесият начин за достъп до важна здравна информация, което е от решаващо значение за предотвратяване на много болестни процеси.
Какви биомедицински технологии смятате, че имат най-голям потенциал за превенция и поддържане на оптимално здраве в дългосрочен план?
Биомедицинската терапия е интегративен, персонализиран и основан на доказателства подход за постигане на оптимално здраве.
На първо място поставям различните изследвания, които могат да бъдат използвани – това са хематологични, биохимични, нива на витамини, електролити, хормони. Те са част от рутинните изследвания в клинична лабортория. След това са по-специализирани изследвания, които тепърва навлизат в практиката на различни специалисти, не са популярни, оттам и не са достатъчно търсени като възможности за диагностика. Визирам – невротрансмитери, нутригеномни тестове, микробиом, органични киселини, различни аминокиселини, токсични метали и др. Не се изследват всички, разбира се, а според симптомите, оплакванията на пациента, специалистът преценява индивидуално.
Съществуват ли биомедицински методи, които не само диагностицират, но и активно участват в период след химиотерапия или продължително боледуване, например?
Животът след химиотерапия има своите предизвикателства. Чувства на тъга, загуба на мотивация, епизоди на депресия съпътстват дните на тези пациенти. Появява се физическо и емоционално напрежение. Химиотерапията повлиява дейността на всички системи – кръвотворене, имунна, нервна, храносмилателна система. Повлиява и психичното здраве. Промяната в начина на живот и на хранене, добавянето на витамини, минерали, омега, аминокиселини и др. – съобразно индивидуалните нужди, може да повлияе положително върху организма.
Продължителното боледуване също е свързано с предходна загуба на полезни вещества в организма, неблагоприятни промени в метаболизма, които могат да бъдат компенсирани – първо – с промяна в храненето и след това с компенсиране на дефицитите.
Каква е разликата между традиционната медицина и биомедицината, когато става въпрос за индивидуален подход към постигането на оптимално здраве?
Индивидуалният подход е съществен и в двата случая. Пациентът търси помощ от традиционната медицина, когато са се появили симптоми и вече е налице заболяване.
В основата на биомедицинските протоколи стои промяна в диетата, съобразена с индивидуалните характеристики. Терапията цели да елиминира патогенните дрожди и бактерии с подходяща антибактериална, антимикотична или антибиотична терапия. Доказано е, че чревният микробиом играе важна роля в нашето здраве. Освен това се прилагат и микроелементи и деривати на витамини и подходящи ензими - амилази, пептидази, DAO, SOD, биоптерин, участващи в процесите на храносмилането, на невротрансмисията, сулфатирането, метилацията. Използват се и различни междинни и крайни метаболити, повлияващи цялостната обмяна в организма – глутатион или негови прекурсори, DMG, TMG, PQQ, CoQ10, L-carnitine, аминокиселини, холин и др. Важно е да се отбележи, че всичко това трябва да се съобразява от лекуващия лекар с индивидуалното състояние и резултати.
Не можем да променим нашия генотип, но можем да оптимизираме неговия израз. Можем да преодолеем пропуските в метаболитния софтуер и да укрепим слабите връзки, когато знаем какви са те. Това е свързано с много работа, упоритост и промяна в диетата. Важно е не само да постигнем оптимално здраве, но да го съхраним и поддържаме.
Какви са най-честите биохимични нарушения, които водят до здравословни проблеми?
Много чести са хранителните дефицити. Те са причина за дефицити на витамини и минерали, а те от своя страна могат са причина за развитие на тревожност. Ключови хранителни вещества са магнезий, фолиева киселина, вит Д, вит.В6, омега 3, желязо, цинк , селен и др. Дефицитите на витамин B12, фолиева киселина и желязо в ранна възраст и по-късно може да повлияе на развитието на мозъка чрез механизми, причиняващи увреждане в синаптогенеза, миелинизация и невротрансмисия, повишена невротоксичност и оксидативен стрес, което води до невроразвитийни разстройства – когнитивно увреждане, депресия и тревожност.
Може да са нарушени нива на невротрансмитери - молекулите, използвани от нервната система за предаване на съобщения между нервните клетки или от неврони към мускулите. Могат да имат инхибиращо, възбуждащо или модулиращо въздействие. Тук се включват допамин, серотонин, ацетилхолин, глутамат, GABA, хистамин.
Има много природни средства, които повлияват обмяната веществата – храна, пробиотици, аминокиселини, витамини, минерали, антиоксиданти.
С помощта на внос в организма на липсващи или дефицитни микроелементи и с помощта на детоксикация се постига коригиране на нарушенията в метаболизма, производство на повече енергия, емоционална стабилност, подобрява се когнитивната функция и устойчивостта при стрес.
Как пациентите реагират на биомедицинските методи в контекста на тяхното дългосрочно здраве? Дали се наблюдава промяна в доверието към тези методи през последните години?
Една много голяма част от моите пациенти са деца. По-голямата част от родителите изпълняват терапевтичния план, макар и да отнема повече време. Виждайки положителната промяна при децата, са мотивирани да продължат. И не само, това ги провокира да обърнат внимание и на собственото си здраве. В много случаи става така, че ме посещават цели фамилии.
Доверието към тези методи и подходи нараства последните години, предвид и възможностите за получаване на информация, и положителните резултати на близки или познати. Много от пациентите научават за BioMedical от техни близки. Удовлетворяващо е, защото препоръката обикновено е от пациент, който е получил помощта, от която се е нуждаел.
Какви предизвикателства срещате при прилагането на биомедицински подходи за постигане на оптимално здраве, какво се случва по света?
Част от изследванията са скъпи. Аз предпочитам да насоча пациента към необходимите изследвания, а избора дали да ги направи е негов. Изборът на лекар също е негов. Второ, трето мнение, според мен даже е препоръчително. Необходимо е лекарят да информира пациента за възможните изследвания, касаещи неговото състояние, а отговорността за собственото здраве е лична отговорност. При настоящите възможности на медицината и диагностиката, трябва да се възползваме максимално, така че да може да предоставим адекватна помощ.
В началото, преди години, често чувах как им се казва на хората, че това е загуба на време, на средства. Ами не е, методът работи. Сега това все по-рядко го чувам. От пациентите разбирам, че са насочени към мен от други колеги, психолози, логопеди, специалисти по детско развитие.
Не е лесно да убедиш пациента, че трябва да направи изследване, което се прави, да речем, в една държава в света – както е изследването за наличие на антитела срещу фолатен мозъчен рецептор, което пък е от около две години. Това е само един пример. Малко хора знаят за такъв тип изследвания, а на пациента му е необходима информация, някой трябва да му я предостави в разбираем вариант.
Споделете ни някои интересни случаи от вашата практика.
Момче на около 16-17 год., отличник в училище, по време на ковид, след прекарана инфекция, не особено тежко, продължителното затваряне и изолацията, постепенно започва да не се храни добре, отказва всякаква лична хигиена, отказва да излиза от вкъщи, нарушава се съня. Консултирано с психиатри, назначена терапия. Родителите все още не бяха започнали терапията, когато дойдоха при мен. Като видях пациента бях много скептична дали ще се повлияе с биомедицинските подходи. Родителите обаче решиха да опитат. Това момче вече е млад мъж и работи извън България с доста престижна професия.
Имам и две момчета, за които знам, че участват в олимпиади по математика и се представят повече от добре. А дойдоха при мен в по-ранна възраст с невроразвитийни отклонения и забавяне.
Едно момиче, което беше получило оценка, свързана със забавено развитие, също е сред примерите. След година майката я беше завела за нова оценка и детето беше поставено в границите на нормата.
Дете с алопеция тоталис, с установени повишени нива на олово в кръв, изоставане с развитието. Постигнахме развитие, нормално за възрастта, понижаване на стойностите на тежките метали и поява на нова коса.
Какви стъпки трябва да предприемем като общество, за да интегрираме биомедицината като основен елемент за поддържане на оптимално здраве и профилактика на заболявания – добър пример е информационната кампания, която Вие и Дарик реализирате в момента.
Първата стъпка е подобряване на здравния статус на децата ни. Ранна оценка на развитието може да ни спести доста неприятности в бъдеще. Защото някои дефицити могат да бъдат компенсирани и детето да се развие нормално, без отклонения.
Повече яснота и информираност за културата на хранене – при родители, при деца. Кампании за информираност за полезни и вредни храни. В определени случаи някои храни може да са полезни, в други вредни. Много хора дори незнаят какво е глутен, глутамат, казеин, лактоза.
Ако трябва да дадете само един съвет на жена, планираща бременност, какъв би бил той? С поглед към бъдещето и идните поколения. И с цел да се раждат здрави деца – от здрави родители.
Профилактични изследвания преди зачеване на бъдещите родители - и на майката, и на таткото. Ако е необходимо, трябва да бъдат запълнени и компенсирани дефицитите, така че плодът да бъде заченат и впоследствие да се развие нормално.
Обръщаме повече внимание на жената, но смятам, че със същото внимание трябва да се подходи и към мъжа.
Не по-малко съществена е грижата и за кърмачката. Дефицитите на В12, желязо и др. при нея могат да провокират дефицити при кърмачето. Това нерядко води до забавяне в неврологичното му развитие.
Съветът ми е: Не неглижирайте профилактиката, изследвайте се. Това може да съхрани здравето на вас и това на бъдещото ви поколение.
*Съдържание от партньор
