Д-р Антон Баев е акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина, посветил кариерата си на сбъдването на най-голямата мечта – да се роди нов живот. В момента той е част от екипа на Инвитро център „Д-р Баев“ и работи в Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Света София“.

С над 15 години опит, специализация в асистирани репродуктивни техники, ехографска диагностика, лапароскопски и хистероскопски операции, д-р Баев е помогнал на над 1000 бебета да се появят на бял свят. Той е активен член на Българското дружество по акушерство и гинекология, Българската асоциация по стерилитет и Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE).

Д-р Антон Баев: Инвитрото е избор – понякога труден, но често единствен

Д-р Антон Баев за пътя на инвитрото

Колко време е „нормално" да чакаме чудото на зачеването, преди да приемем, че може би науката трябва да се намеси? Какви биологични процеси се крият зад това „чакане"?

При редовни полови контакти (2–3 пъти седмично) и отсъствие на контрацепция, се смята за нормално една двойка да зачене в рамките на година. Ако това не се случи, е препоръчително да се потърси консултация със специалист по репродуктивна медицина – особено ако жената е над 35 години, тогава границата се скъсява до 6 месеца.

Зад това „чакане" стоят сложни биологични процеси – овулация, проходимост на маточните тръби, хормонален баланс, качествата на сперматозоидите, както и добри условия за имплантация на ембриона в матката. Само един нарушен компонент от тази верига може да забави или попречи на чудото да се случи.

Инвитро вече не е тема табу – но колко реално ,,струва" едно бебе, заченато с помощта на медицината, в смисъла на психика, физика и финанси?

Пътят до раждането на едно бебе, особено на такова, заченато с инвитро изисква търпение, смелост, вяра и постоянство от страна на двойката. Процедурата по асистирана репродукция натоварва психиката на пациентите – с очакване, тревожност, надежда. Физически – жената преминава през хормонална стимулация, манипулации и често неуспешни опити. Финансово – инвитро не е евтино, но в България съществуват държавни и общински програми за подпомагане на лечението. Истинската цена обаче не е в цифри, а в усилието да не се откажеш. Има данни за около 50% drop-out rate – двойки, които се отказват след първия неуспешен опит.

Кои са онези фини сигнали на тялото, които мълчаливо подсказват: „тук нещо не е наред"? И защо толкова много двойки ги игнорират?

Нередовен менструален цикъл, силна болка по време на цикъл или овулация, необяснимо акне, окосмяване, промени в теглото, признаци за преждевременна менопауза, липса на овулация, липса на бременност след година опити – всичко това са сигнали. Мъжете също могат да имат симптоми: проблеми с ерекцията, понижено либидо, болка в тестисите, прекарани заболявания като заушка например.

Често тези знаци се неглижират от незнание, от страх или от срам да се обърнат пациентите към специалисти. Но тялото говори, то дава знаци, а ние трябва да слушаме навреме.

Какво наистина представлява инвитро – не просто като процедура, а като човешки, биологичен и дори етичен път?

Инвитро е много повече от медицинска манипулация. Това е избор – понякога дълго отлаган, понякога единствения начин за една жена да зачене, но често е емоционално труден избор. Биологично – това представлява сливане на яйцеклетка и сперматозоид в лабораторни условия, култивирането на ембрион в среда, която имитира матката и последващото трансфериране на ембриона в жената. Но човешки – това е пътят на хора, които са решени да имат поколение и не се отказват. Инвитрото също отваря и деликатни и етични въпроси, като например донорството на яйцеклетки или сперматозоиди, или дългосрочното съхранението на ембриони. От скоро нашето законодателство позволява даряването на ембриони – тема, която много двойки все още трудно приемат и са резервирани да предприемат като стъпка. Етичната дискусия включва и въпроса за унищожаването на вече създадените ембриони. Всеки избор в процеса – колко ембриона да се съхранят, какво се случва с тях при промяна на житейските обстоятелства, кога да се спре или продължи с опитите – носи морална тежест. Пациентът влиза в този път със своята болка, надежда и страх. Ролята на лекаря в случая не опира само до медицинските грижи, а много повече - до чисто човешката съпричастност.

Можем ли да говорим за репродуктивна култура у младите хора?

Все още говорим за нея повече като за липса на достатъчно познания у младите хора относно репродукцията. Училищата рядко засягат теми като фертилност, биологичен часовник или превенция на репродуктивни заболявания. Митове и грешна информация се разпространяват навсякъде в интернет, форуми и социални мрежи. Един пример от недалечното минало – разпространяваше се информация за това, че ваксините за Covid водят до стерилитет, което е недоказано твърдение. За да имат младите репродуктивна култура, трябва да има и образованост по темата – информацията да бъде поднесена на достъпен език, спокойно, научно и човешки като разговор, информационни срещи или друг подходящ формат.

Как държавата участва в създаването на нов живот? Подкрепата ѝ просто финансова ли е, или има нужда от нова политика за репродуктивното здраве?

Съществува държавна програма за финансиране на част от пациентите които се нуждаят от инвитро чрез Центъра за асистирана репродукция. Тази програма финансира до четири инвитро процедури при двойки, които отговарят на определени критерии. Една голяма част от нуждаещите се пациенти обаче не покриват критериите – като например нуждаещите се от донорски клетки, жени със силно намален яйчников резерв, жени над 43 г. възраст и др. В някои Европейски държави тези програми покриват по голям обем процедури като Белгия например, където се финансират до 6 опита. В  Израел държавата осигурява репродуктивно лечение неограничено до раждане на 2 деца. За подобряване на репродуктивната култура, държавата би могла не само да разшири обема на финансираните дейности, но и да инвестира и в развитие и популяризиране на политиките за профилактика, ранна диагностика, стимулиране на донорството, психологическа подкрепа. Репродуктивното здраве трябва да бъде национален приоритет с оглед повишаване на раждаемостта.

Какво спира много двойки да направят първата крачка към медицинска помощ – срам, страх или заблудата, че „има време"?

Всичко по малко. Срамът, че „само при нас не става", страхът от диагнозата, заблудата, че „сме млади". Често пациентите се страхуват от асистираната репродукция поради незнание какво представляват процедурите. В други случаи разчитат, че ако не настъпи бременност естествено, бебето ще се появи с инвитро. Но инвитрото не е панацея. Истината е, че колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-големи са шансовете за успех. Забавянето често означава загуба на ценно време, което репродуктивната система не може да си позволи.

Поликистозните яйчници – какво наистина знаем за тази диагноза, която често се оказва „тихият саботьор" на женското здраве?

Синдромът на поликистозните яйчници (PCOS) е често срещано, но често недооценено състояние. Проявява се с хормонален дисбаланс, нередовни менструации, липса на овулация, повишено окосмяване, акне, наднормено тегло. Много жени живеят години без диагноза. PCOS не означава автоматично безплодие, но изисква внимателен подход и лечение. Това е хронично състояние, което засяга не само репродуктивното, но и метаболитното здраве.

Начинът ни на живот – кариера, недоспиване, хранене, екрани, стрес – колко точно отнема той от шансовете ни за създаване на живот? И кои митове си струва да развенчаем?

Модерният начин на живот безспорно оказва влияние – стресът, заседналият режим, недоспиването, лошото хранене, токсини и замърсяване в околната среда, наднорменото тегло, електронното облъчване и вредните навици могат да повлияят фертилността и при мъжа, и при жената. Мит който може да развенчаем е относно приема на мазнини. Полезните мазнини са благоприятни за нормализиране на хормоналните нива, и водят до нормален менструален цикъл и редовна овулация. Друг мит е, че доброто физическо здраве и наличие на менструален цикъл означават способност за зачеване. Това далеч не е така – фертилността намалява прогресивно с напредване на възрастта. Да пазим здравето си, да водим здравословен начин на живот и да предприемаме навреме лечение са препоръките ни към пациентите.