Данни от последните изследвания на територията на Европа показват, че генетичното разнообразие на медоносните пчели като насекоми с огромно биологично, екологично, стопанско и икономическо значение е застрашено.

Сред множеството фактори за това е интензивният трансфер на чужди подвидове из територията на континента. В тази връзка учените са категорични, че за опазването на медоносните пчели е важна целенасочената грижата за местните популации, които са най-адаптирани и устойчиви към обитаваната от тях среда. 

Към настоящия момент са налични достатъчно генетични маркери, чрез които местната българска пчела може да бъде характеризирана и успешно разграничена от другите европейски подвидове. В страната обект на професионално и любителско пчеларство са над 800 000 пчелни семейства.

Чрез национална програма се работи по запазването на генофонда на местната българска медоносна пчела. За това е разработена система от биологични, етологични и генетични маркери, с помощта на които тя може да бъде успешно разграничена. 

Според проф. д.б.н. Евгения Иванова от Биологическия факултет на Пловдивския университет, в страната ни при стриктно спазване на националното Законодателство може да се опази местната медоносна пчела при ефективното взаимодействие между изследователи, пчелари и земеделци. В момента е важно да се направи оценка на загубите и да се установят причините за повишаващата се смъртност.

„Една от положителните инициативи в посока съхранение на пчелите и опазване на околната среда у нас е провеждащият се обективен BeeOmonitoring (биомониторинг), който се осъществява благодарение на пчелни семейства, отглеждани в защитената вододайна зона край Девин. Четири пъти в годината се анализират проби от прашеца, който пчелите събират в радиус от 1,5 км около извора. Анализът включва проверка за наличие за над 500 различни вида пестициди и тежки метали, характеризиращи качеството на околната среда и осигуряващи биоразнообразието на района. Анализите доказват, че регионът на водовземане е разположен далеч от замърсяване, а българската медоносна пчела в това местонахождение е защитена“, изтъква проф. Иванова.

Сред всички сравнявани европейски подвидове, българската медоносна пчела е с международно признати качества и най-висока средна преживяемост при наличието на основните вредители - Varroa, Nosema, ABPV и DWV вируси. Тя има ниска склонност към роене, което запазва семействата ѝ многочислени и силни през активния период на медосбор, миролюбива е, което улеснява работата на пчеларя и не създава опасност за него и околните, демонстрира изявено хигиенно поведение, което води до бързото и успешно почистване на семейството и до ефективни грижи за здравето на пчелите и е с висока плодовитост на пчелната майка. В сравнение с други, изпитвани през годините на територията на страната ни подвидове, българската медоносна пчела е с около 20% по-висока продуктивност на пчелен мед.

*Проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова е биолог-изследовател и професор по генетика в катедра „Биология на развитието” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, където работи повече от 35 години. Проф. Е. Иванова е член и активен участник в международни и европейски научни организации и мрежи, свързани с изучаване и опазване на медоносните пчели. Член е на редакционни колегии, международни научни съвети, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от изследванията ѝ, посветени на генетични характеристики на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на човека и др. и са публикувани в над 150 научни статии, цитирани над 900 пъти в световни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към септември 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и учебни пособия за студенти-биолози и психолози,както и за ученици от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които посветена на дългогодишните ѝ проучвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на международния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook” (2014).