Гости по темата в днешното издание на "Кой говори?" по Дарик бяха Мария Брестничка от Националната мрежа за децата и училищният психолог Анет Маринова. 

Стинг с нова версия на песента „Russians” в подкрепа на Украйна

„От самото начало на войната, това, което ние от мрежата се опитваме да правим, е да помагаме по множество фронтове по отношение на идващите семейства, деца. Това включва хуманитарна помощ, настаняване, спешна медицинска помощ“, заяви Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.

УНИЦЕФ: Конфликтът в Украйна е заплаха за децата (видео)

Тя отбеляза, че сред бягащите от войната идват и хора, които имат нужда от продължаваща терапия и дългосрочно лечение.

Мария Брестничка посочи, че всеки може да се регистрира на специалната страница на УНИЦЕФ - ПОМОГНИ НА ДЕЦАТА В УКРАЙНА и да стане месечен дарител:

Как да говорим на децата за войната?

„Не е нужно да е голяма сума - 15, 20 лева, но всеки месец, това прави голяма разлика. Всички средства в следващите 6 месеца ще бъдат дарявани на две украински организации в България, които работят с деца - сираци или които не живеят с родителите си по една или друга причина и имат нужда от помощ.“

Училищният психолог Анет Маринова обърна внимание на това, че училището е най сигурният и достъпен ресурс, как да бъдат социализирани децата, бягащи от войната.

Русия пусна пропагандно видео за деца за войната в Украйна (видео)

„Въпросът е как това може да бъде организирано, защото като че ли на национално ниво няма ясни насоки и всяко училище ще трябва да се организира според собствената си политика, ресурси и възможности“, заяви още тя.

Училищният психолог посочи, че някои деца могат много ясно да казват какво им се случва, но за други не е така, като те не успяват дори да формулират своите въпроси.

„Тревогата е в тялото - имам предвид, че децата са неспокойни, неспокойни в училище, имат нужда често да се хранят, да излизат, не могат да се фокусират върху учебна дейност. Това създава конфликти“, обяснява Анет Маринова.

По повод отговора на МОН в социалните мрежи, че министерството няма да взима отношение (по повод войната), защото в училищата работели достатъчно на брой и добре подготвени учители и психолози, Мария Брестничка коментира:

„Първо, психолози далеч няма всяко училище. Често имаме сигнали, че училищата имат нужда от подкрепа, оставени сами да се борят с тормоз, насилие, последствията от Ковид пандемията... много ми се иска да вярвам, че това не е официалната позиция на МОН, противното би означавало, че МОН абдикира от ангажимента си да се грижи за децата и учителите си.“

Тя подчерта, че е изключително важно да се даде пространство темата да се обсъди, вместо да се оставя да се повдигне от някое дете в час.

„Ако в класа на даден учител имат деца от украински и руски произход, как се изговарят нещата?“, попита тя и допълни:

„Този наш призив МОН да даде подкрепа и указания, понякога се тълкува погрешно като политически - независимо от всичко, войната е зло, войната наранява. Всеки живот е ценен, няма значение дали става дума за украински деца или руски войници и това е изключително важно да се чуе от децата.“

Тя предупреди, че ако няма дискусия в училищата, където всеки да има място да се изкаже и да изрази тревогите си, се настанява тишината, а тя поражда страхове и слухове.

В тази връзка Анет Маринова даде пример и с юноша, който е бил социално тревожен дълго време, изпитвал е трудности да създава приятелства, но сега е оживен и именно тази тема, по която се интересува, му дава стимул да се свърже със света.

Мария Брестничка отправи няколко препоръки по отношение на начина, по който се говори с децата на подобни деликатни теми като тази с войната в Украйна.

„Първа препоръка: да сме с ясна позиция за войната. Втората - да слушаме не само какви въпроси задава, но и какво се премълчава и по какъв начин детето се държи. Да видим и чуем детето. Третата - да говорим с конкретни факти и данни. Кратко и ясно, не завоалирано. Четвъртата – да внимаваме детето да не се почувства виновно и в с същото време да му дадем възможност да помага. Дори извън дарителските кампании, можем да организираме класа си така, че децата бежанци по-лесно да бъдат интегрирани в училище. Последната препоръка - да внимаваме много за информационните канали. Да внимаваме по какъв начин новините стигат до децата. Няма нужда да следим всеки час, какво се случва с войната. Да обърнем внимание на фалшивите новини и дезинформацията", обобщи тя.

Всичко за войната четете тук. 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук