Обезценяването на научните степени и звания в България е процес, който разяжда академичната общност отвътре. И рискува да срине и без това крехкото доверие към нея, пише "За истината".
Ако в тоталитарната държава присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и контролирано, то днес всеки университет има правото да хабилитира кадри на принципа „днес – ти мене, утре – аз тебе“, продължава анализа си изданието.
Тази паразитна практика е обхванала цялата система на висшето образование у нас и вече дава своите отровни плодове. Все пак в някои университети с отдавнашна традиция и авторитет има съпротива срещу нея. В други хабилитирането се оказва далеч по-лесно. Нещо повече – до участие в конкурс се допускат лица, които са плагиатствали и измамата им е станала публично достояние, какъвто е случаят с бившия преподавател по конституционно право в СУ Петър Илиев. Ако процедурата срещу него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше завършена с дисциплинарно производство, а не с напускането му на университета „по взаимно съгласие“, щеше да бъде отнета и хабилитационната титла „доктор“ по право, коментира пред „За истината“ правосъдният министър Атанас Славов. Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката.
В предишна публикация по случая, "За истината" разкри как Петър Илиев се явява като единствен кандидат на конкурс за доцент по публично право в Тракийския университет и го печели, въпреки че не е получил необходимото по закон обикновено мнозинство от гласовете на съвета на Стопанския факултет. И бе назначен от ректора след становище на юристи от университета, което е срам за всеки дипломиран правист.
В конкурса Илиев представя една монография, четири студии и осем статии. Хабилитационната монография на Петър Илиев със заглавие „Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава“ е предадена за печат от автора на 7 февруари тази година в Рекламната агенция „Евромедиа“.
На въпроса на медията към един от двамата издатели – Димитър Иванов - излязла ли е от печат и в какъв тираж книгата, отговорите напомнят повече за някогашната му професионална битност на офицер от ДС, отколкото на издател, университетски преподавател и автор на научни книги, коментира още изданието.
Монографията има ISBN – международен стандартен код за книги, които са достъпни за обществеността, тоест, са публични. В Националния регистър на издаваните книги в България е посочена и планираната дата на издаването й – 28 февруари тази година. Но след обстойна проверка в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че научният труд на Петър Илиев не фигурира в нейните фондове (поне до 19 юли тази година).
Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма угризения, че е препоръчала назначаването на Илиев. За да бъде коректна и да спази изискването на Закона за развитие на академичната общност, в който едно от условията за заемане на длъжността „доцент“ е „кандидатите да нямат доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените данни в научните им трудове“, тя твърди, че отправила питане към МОН и получила оттам устен отговор, че по становището на Етичната комисия в СУ не е откривана законна процедура за доказване на плагиатство на бившия преподавател по конституционно право в Юридическия факултет.
Оказва се, че освен автора, издателя и членовете на научното жури на конкурса, които са написали рецензиите си и становищата си въз основа на текст, прочетен в PDF формат, публичен достъп до хабилитационния труд на Петър Илиев други нямат. От което възниква логичният въпрос защо той не желае издаването му и разпространяването му в академичните среди? Нали всеки учен пише, за да бъде четен и цитиран?
Категоричен отговор на този въпрос може да даде само проверка на компетентните институции. Но според допълнителните разпоредби на Закона за развитие на академичната общност в България монографията трябва да е излязло от печат оригинално научно изследване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в обем не по-малък от 100 страници. „Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава“ има ISBN, но не е отпечатана, тоест, не изпълнява разпоредбите на закона.
И следователно не може да бъде призната за хабилитационен труд Петър Илиев. На какво основание тогава е избран и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и необходимото мнозинство от 50+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?
Това означава, че Министерството на образованието и науката трябва да провери законността на конкурса и избора на Петър Илиев. По случая трябва да бъде образувано и досъдебно производство, което да разследва дали докторът по право и неговият издател не са се опитали да заобиколят закона. То може да бъде присъединено и към досъдебното производство за плагиатство в СРП, което беше образувано през 2021 г. по сигнал на БОЕЦ срещу Петър Илиев и още не е приключено.
В този почти криминален сюжет се откроява ясно т.нар. кръг „Библиотекарите“ – бивши офицери от ДС в библиотекарския университет, сред които е и Димитър Иванов (Гестапото) – издателят на неизлязлата от печат монография. Най-вероятно с негова протекция, след като напуска Софийския университет заради скандала с плагиатството, Петър Илиев е бил избран за хоноруван асистент във въпросния университет (УниБИТ), а от началото на 2023 година и за хоноруван преподавател по търговско, административно и стопанско право в Стопанския факултет на Тракийския университет. Не изглежда да е случаен и изборът на проф. Мария Нейкова за рецензент на представените от Илиев научни публикации в конкурса. Тя е част от академичния състав на УниБИТ като преподавател в катедра „Национална сигурност“. В същия университет Нейкова е защитила и дисертация за присъждане на научната степен „доктор на науките“ в направление „Национална сигурност“. Дали героят на тази по-скоро криминална сага е свързан с бившите тайни служби по семейна линия не можем да твърдим, отбелязва "За истината", но освен чадъра над злополучната му научна кариера, сянката на Задкулисието и на ДС прозира и в номинирането му от ИТН за най-високи постове в двата проектокабинета на партията.
"За истината" потърси двама професори от СУ за коментар на този все още незавършен сюжет.
Според проф. Нели Огнянова да се представят удостоверения на конкурси, вместо книга с тираж не е прецедент. Но това не е проблем на закона, а на неговата злоупотреба и на практиките, защото, когато е писан, авторите му не са предполагали, че ще е необходима жандармерия да следи за спазването му. В свой пост във Фейсбук проф. Огнянова публикува линк към статия в Ню Йорк Таймс, от която става ясно, че президентът на Станфорд ще подаде оставка, след като доклад е установил пропуски в изследванията му. Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинения в научна измама и неправомерно поведение, но прегледът показва, че работата му има „множество проблеми“ и „пада под обичайните стандарти за научна строгост“. Краткият коментар на Огнянова е „Стандарти. Да не си измисляш произволно, да не говорим за обикновените преписвачи!“.
Проф. Тодор Танев коментира случая като тежка форма на корупция: “Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет. А тези, които спазват закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас, сред които има и такива като Исак Паси.“ По думите на бившия министър на образованието и науката „ченгеджийщината в България донесе несбъднатия град“. Кадрите на ДС си създадоха университети и превзеха половината от държавните. А сега искат и да са новият елит, коментира проф. Танев.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
