Изложба с картини на големия български художник Владимир Димитров-Майстора, предоставени от галерия в Кюстендил, открива от 18 ч. днес димитровградската.
Изложбата е посветена на 140-годишнината от рождението на художника и 75-годишнината на Димитровград, информират от ХГ „Петко Чурчулиев“. Експозицията ще остане там до 10 октомври.
Владимир Димитров Поппетров е роден на 1 февруари 1882 г. в малкото селце Фролош, Дупнишка околия. През 1889 г. семейството се преселва в Кюстендил. В града живее в крайна бедност и Владимир е принуден да напусне училище, за да работи и подпомага близките си. Докато работи, като писар в Кюстендилския окръжен съд, в свободното си време рисува. Там неговият талант е забелязан и благодарение на неколцина по-заможни кюстендилци, които и в последствие ежемесечно събират определена сума пари, през 1903 г. се записва в наскоро откритото Държавно рисувално училище в София. Признание за неговия талант и упорита работа е получаването на прозвището Майстора, дадено му от неговите състуденти.
След завършване на Държавното рисувално училище, по време на войните /1912 – 1918/, Майстора участва като, доброволец – военен художник. След кръвопролитните войни и свързаните с тях творби у художника се заражда идеята да създаде национална по дух и форма живопис, коментират от димитровградската галерия.
През 1924 г. Майстора се установява в с. Шишковци, Кюстендилско. Започва най-активният период в неговото творчество /1924 – 1945/, в който голяма част от картините си рисува под открито небе. Успява да открие за себе си и българската живопис една от формулите на националния стил, в чиято основа са интензивният цвят и декоративната звучност, много близки до естетическите принципи на старата българска иконопис.
Творчеството на Майстора се счита за едно от най-великите проявления в българската култура. Той няма аналог в световното изобразително изкуство, като творец и личност – благ и сърдечен като човек, гениален като художник. Животът му на аскет е изумителен пример за сливането на човека и художника, на пълното съответствие между личните морални норми и творческите търсения, коментират от галерията в Димитровград.
Майстора умира на 29 септември 1960 г. в София. След поклонението е погребан в Централните софийски гробища, а през 1972 г. тленните останки на художника са пренесени в с. Шишковци.
Владимир Димитров – Майстора е удостоен с най-високите държавни отличия за своя принос в националното ни изкуство. През 1982 г. Съюзът на българските художници учредява Национална награда за живопис, носеща неговото име.
