Съоснователят на сдружение „Българска история“ Иван Кънчев бе специален гост в „Денят на Дарик“ навръх Националния празник на Република България. Иван Кънчев даде историческия контекст, довел да подписването на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 година. Той говори за уроците от историята, както и новото специално издание на Търновската конституция от сдружение „Българска история“.

„Днешната дата символизира кулминацията на усилията на българите от епохата на Възраждането България да се върне на политическата карта. Жертвите са 60 000 – те са дадени от българското общество за кратко време, за да дойде така бленуваната свобода с всичките си условия. Тринадесетата поред Руско-турска война се оказва освободителна за България, но свободата не идва даром, а е подплатена с много човешки жертви“, заяви Иван Кънчев.

„Абсолютен факт е, че пъзелът на Великите сили на Балканите в тези години е изключително сложен. Няма държава на Балканския полуостров, освен Албания, която да е извоювала свободата си без руска намеса. Това, което се е случило с нас, сполетява голяма част от държавите на Балканите. Такава е била епохата. Случилото се през 1876 година с Априлското въстание и Босненското въстание насочва вниманието на Великите сили към Балканския полуостров“, разказа още историкът.

„Войната през 1877 година не е била много желана нито от Руската империя, нито от Османската империя. Тя обаче става неизбежна. Това е война с много грешки от страна на османското командване, както и от страна на руското командване. Това е малко загатване за целия възел на Балканите, който със Санстефанския мирен договор и Берлинския конгрес започва да се развързва. Берлинският конгрес особено не е бил в наш интерес, но е част от разплитането на възела“, заяви Кънчев.

„Винаги на 3 март се прокрадва тезата, че свободата ни идва даром. Не случайно обърнах внимание на броя на жертвите от страна на българите. Във войните за национално обединение на българите даваме 200 000 жертви. А 60 000 жертви за две години е стряскаща цифра, понесена много тежко от обществото. Проява на нихилизъм и заплюване на родовата памет е, ако някой човек излезе и каже, че свободата ни е дадена даром“, коментира Иван Кънчев.

„Струва ми се, че през последните няколко години правим крачки в това да разграничаваме политическия патриотизъм от личното чувство за патриотизъм, което е важно за обществото. Трябва да имаме чувство за историчност, но и да се вглеждаме в уроците на историята. На нас ни куца себепознаването. Страдаме често от синдрома на сателита в историята си, което ни пречи“, заяви съоснователят на сдружение „Българска история“.

„Живеем във време, в което популизмът се е възкресил. Дали успяваме да го различим? Няма политическа партия, която да е дошла на власт само с такава риторика. Смятам, че политиците в дадени моменти подценяват обществото ни. Свободата е лично усещане. Свободата е това ние да начертаем като харта пътя, който искаме да извървим като общество, и да се опитваме да го отстояваме, излизайки от злободневието“, коментира още той.

„Веднага се сещам за четирима политици, чиито публикации са написани изцяло с изкуствен интелект. Не трябва да се подценява аудиторията, защото хората го виждат и оценяват. Ще започне истински да се цени това, което е направено от човека. Като гледам подобно съдържание, изкуственият интелект ме отблъсква. Внимателно трябва да се пипа и да се работи с изкуствения интелект. Трябва да се прави внимателно, ако искаш да привлечеш един ученик с видео, създадено с изкуствен интелект. Някой може да злоупотреби и да направи съдържание, в което Васил Левски отправя послания, които не са негови. Това е голямата тема с предизвикателството как да различаваш нещо, което е автентично, и кое не е“, коментира Иван Кънчев.

„Търновската конституция се е превърнала в символ на възраждането на българската държава. Тя е нещо впечатляващо. Няма да кажа, че е най-демократичната в Европа по това време, но е достижение на българската мисъл. Търновската конституция започва от един руски проект. Някои от българските първенци внасят доста изменения в руския проект и я превръщат в по-либерална, отколкото руснаците са искали, и много по-демократична от тази на някои европейски държави. Говорим за време, в което великите сили са били по-консервативни в края на XIX век. Бащите на българския конституционализъм показват, че свободата на печата е гарантирана. Темата за свободата е много силно залегнала и това показва духа на тази епоха. Малцина са смятали тогава, че българите могат сами да направят своята Конституция“, заяви Иван Кънчев пред Божидар Русев.

Цялото интервю на съоснователя на сдружение „Българска история“ Иван Кънчев в „Денят на Дарик“ може да видите в прикаченото видео!