"Конспиративната теория е, че винаги партиите си плащат, и само ако им хареса какво излиза от социологията на дадена агенция, на която плащат, казват "хайде, отиди го покажи". Ако не им хареса казват "това само за вътрешна употреба".

"По-простата теория е, че една от парламентарните групи от това да спечели изборите в София, стана така, че всички ще гласуват срещу тях на втори тур".

Мненията изразиха главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов и юристът Иван Брегов, правен експерт в Института за пазарна икономика. Те, заедно с Петър Ганев, който е старши изследовател в Института, бяха гости в "Стълбището" по Дарик радио. 

"Аз мисля, че има и финансов елемент - много е скъпо на местни избори. Няма кой да плати. Огромни усилия хвърляме в екзитпола, който е много скъп. Ако имаше изцяло машинно гласуване, което веднага вади резултати, този ресурс можеше да се хвърли за проучване преди изборите", коментира от своя страна Петър Ганев.

На въпрос дали трябва политическият онлайн хазарт да бъде позволен Иван Брегов отговори: "Ако хазартът не развращава подрастващите и не прави хората безкрайно зависими, защо да не е позволен?"

Запитан как решава за кого да гласува, юристът коментира: "Аз много обичам политиците, които умеят не само да поддържат добър Фейсбук имидж. За мен в тази кампания важните за София теми - кой събира боклука, кой поддържа улиците, защо ремонтите на тротоарите не вървят - тези неща липсват от кампанията. Аз искам да живея в един по-добър град. Като изляза от вкъщи да се движа добре, да имам надежден и чист транспорт, като мия улицата, да не се разпада".

По същия въпрос Лъчезар Богданов заяви, че винаги е някакъв микс между интегритет, мотивация и някакво знание и умение. "Иван каза нещо важно, което аз ще повторя - няма идеални хора, партии, корпоративни ръководства. Мерилото е кога имаш вътрешните сили да спреш грешката - да я видиш, да имаш някакъв механизъм да коригираш, когато си сбъркал и да пробваш нещо друго. Тези три неща, ако ги търсиш в микс, горе-долу досега все ги намирам, и на национални, и на местни избори", посочи икономистът.

От 1 ноември икономистите от Института за пазарна икономика започват сутрешна рубрика по Дарик радио. Анализите им ще може да слушате всяка сряда от 09.30 часа. Водещият Константин Вълков ги попита как трябва да се говори по икономически теми, така че на самите тях да им е интересно, да се забавляват, но и публиката да разбира това, за което говорят.

"Със сигурност спокойно, аргументирано, без да се влиза в някакви специфики. Това, което се случи през годините е, че малко започнахме от формата винаги да се спори и да сме на противоположни мнения, към формати, които позволяват в по-голяма степен да разкажеш твоята позиция. Това като че ли работи повече, повече се разбира. Тук вече идва детайлът до каква степен ти си там да обясниш даден процес, или до каква степен си там да предложиш решение. Трябва да се говори спокойно, аргументирано и консистентно", на мнение е Петър Ганев.

Лъчезар Богданов от своя страна посочи, че в анализа на медийната среда много често се дава този пример, че трябва човек да се разграничава между мнение и факт. "Мисля си че същото важи за такива като нас - юристи, икономисти. Да обясним какъв е проблемът, едновременно с това да предложим решение. И когато няма безспорни само факти, трябва понякога да се заеме и позиция", каза той.

Петър Ганев допълни, че успех ще бъде, ако в тази рубрика успеят да изградят у хората разлика между умение и знание.

Нашата страна зае твърда позиция срещу руския газ. Въвеждането на извънредна такса за преноса му го оскъпява с 3 млрд. лева. Таксата ефективно е в сила. Имаше гневни реакции от страна на президента Радев и на крайни получатели като Сърбия и Унгария. Какво е важно да се знае, какво се пропуска в анализите по темата, когато имаме едно мнение на правителството и друго на Радев, е следващата тема, която коментираха експертите.

"Това е от темите, които са доста предизвикателни. Водещото тук е геополитиката, не толкова чистата икономика. Със сигурност има заден план. Мисля че той е доста виден в нашите отношения от началото на войната. Има едно лъкатушене, което показва, че има заден план. Изненадващ беше този ход, той показа колко бързо може, дори да имаш договор, едно решение на парламента да промени тотално средата. В известна степен е и малко разменна монета в някакви отношения с Русия. До голяма степен ми се струва политически ход и в някаква степен може би финансов, тъй като пари в бюджета няма", обясни Петър Ганев.

На въпрос възможно ли е тези 3 млрд. лева на година да се озоват в бюджета ни, икономистът отговори, че по-скоро очакването е да има ревизия и на това решение.

Във вътрешнополитическия аспект трябва да се покажат мускули защо България трябва да има този вид управление. Ако все пак и президентът, и министър-председателят се позоват на този договор и кажат пред обществото България ще плаща ли неустойки за неспазване на този договор, това е интересният въпрос - ще бъде ли държавата съдена пред някакъв международен арбитраж. И ако ние имаме лошия опит във времето да трупаме такъв тип негативни задължения, след това да плащаме с лихви, как това би се отразило в дългосрочен план на бюджета и на всеки един български гражданин", коментира Иван Брегов.

"От доста години специално за газа тук в Източна Европа, много е интересно, когато и към нас се обръщат хора и ни питат защо намесваме политиката, като това си е чисто пазарно бизнес отношение. Някак си не изглежда много така, когато има примерно една тръба, когато 100% някои държави са зависими само от един доставчик и той е на пряко подчинение на чуждо правителство на един практически авторитарен диктатор. Второто нещо - помним преди година и половина, като стана въпрос за правната сигурност и този въпросен президент с един указ каза "ние променяме условията, искаме да ни плащат по друг начин". Трябва да приемем, че няма чисти пазарни отношения в някаква идеална среда, в която всички си спазват договорите. Има мръсна игра. Това прави анализът много труден", каза Лъчезар Богданов.

"Таксата не е върху тръбата, а върху произхода на газ по тръбата да бъде руски. Не знам дали се доказва лесно, че е с руски произход. Според мен ще минат няколко месеца и пак ще има някаква ревизия на това решение. Другият поглед би бил как се промени нещо, което си мислехме, че не може да бъде променено - сега се оказва, че ние не чакаме никакъв газ от Русия, а изведнъж ние станахме фактор за други страни. Има някакви неща, които си мислим, че никога няма да се променят, а те понякога с пандемия, война, тежки външни фактори могат да бъдат много променливи", посочи от своя страна Петър Ганев

На въпрос има ли реална конкуренция между тръбния и втечнения газ, Лъчезар Богданов отговори, че очевидно има, а запитан може ли всичко това да изхвърли България от пазара, икономистът коментира, че "тръбопроводи се правят, терминали се строят, в някакъв дългосрочен план не знаем".

Какви бяха кратковременните сериозни ползи за бизнесите през 2022 г., на които бяхме свидетели заради войната, и какво става с тези ползи днес, е следващата тема, по която разсъждаваха експертите. 

"Нашата икономика е толкова разнообразна, че ние се оказва, че можем да печелим от много неща. През 2022 г. покрай войната със сигурност енергийният сектор спечели много. Спечели оръжейният сектор, както и преработката на масла, производство на олио и т.н., тъй като бяха затворени фабрики в Украйна и ние взехме техния слънчоглед. Сега тези примери вече изглеждат по различен начин", обясни Петър Ганев.

"България си е доста отворена икономика, която много зависи от външните пазари. Очевидно е, че тези еднократни временни предимства изчезнаха. Много беше лесно и на част от бизнеса, и на част от политиците, да разчитат на този приливен момент. "Нищо не правим, то просто отвън ни поръчват повече". От само себе си да растеш всяка  година - това спря", каза Лъчезар Богданов.

На въпрос липсата на висококвалифицирана работна ръка и нежеланието да бъде внасян "мозък" отвън каква лоша шега може да изиграе за привличането на високотехнологични производства, икономистът отговори, че връзката е двойна.

"От една страна, ако няма вътре много, много, много висококвалифицирани хора, по-малко привлекателен изглеждаш отвън. Ако тук има инвеститори, които създават ракива работни места, изискващи квалифицирани хора, то тази ниша може да се пълни първо отвътре, или отвън – да внесем хора. Това засега звучи по следния начин - има два разказа. Единият е някакви ИТ фирми, които казват "хайде да откраднем мозъците на Русия, Украйна и Босна. Вторият разказ е - едни хотелиери се събират на морето и казват "искам евтини камериерки и готвачи - да вземем от Молдова и Украйна бедни хора, да им плащаме по 300 евро. Дотам стига интелектуалният разговор за дългосрочно как България да е привлекателно място и наистина да привлича и задържа хора", коментира още Богданов.

По въпроса кое е лошото на ниската безработица, Иван Брегов посочи, че тогава нямаш алтернативи да избираш от пазара на труда и не можеш да повишаваш производството.

Петър Ганев от своя страна изтъкна, че едни от примерите за най-висококвалифицирани чужденци, които се реализират в България, е във футбола.

Темата какво се случва с цените на жилищата също бе засегната по време на разговора.

"Спад има в разрешенията за строеж и започнатите нови сгради. По-скоро малко от пика тръгваме надолу, но сме още много по-активни, отколкото преди 3-4 години. Докато има евтин кредит, докато банките дават на всеки, който има трудов договро, хората ще казват "дай да си купуваме", посочи Лъчезар Богданов.

Според Петър Ганев странното е, че ние, най-бедната страна в ЕС, имаме свръхликвидност, свръхкапитал в банките и всъщност българинът, който отива да си вземе ипотечен кредит, има по-добри условия от хората в Европа, които го правят. 

"Цената на жилищата сигурно ще расте, погледнато колко средномесечни работни заплати на квадратен метър е цената на жилище в Европа и в България. Ако тук с две зпалати можеш да купиш един квадратен метър, а във Виена с шест, определено има мегдан пазарът на имоти да не се срине", коментира Иван Брегов.

Слушайте и гледайте новия подкаст на darik.bg „В тренда“ в YouTube, Instagram и TikTok

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следвайте ни в LinkedIn, Фейсбук, TikTok и Инстаграм