“Миналото е начин за легитимация на настоящето. За обосноваване на правото да продължиш и да участваш в политиката. А защо продължаваме дискусиите, защото нямаме обективна представа по какъв път е вървяла България, особено в годините около и след Освобождението”, започна разговора проф. Веселин Янчев в студиото на “Стълбището”, отговаряйки на въпрос за доминацията в България на диалозите за миналото, за сметка на бъдещето.
“В България все още може да се осребрява миналото. Повече, отколкото плановете за бъдещето биха предположили. Ако попитате историци, които живеят в Нидерландия, те със сигурност ще ви разкажат колко е важно плановете "едно", "две", "три" в 5, 10, 20 годишен насрещен период. Никой няма да ви върне към Битката за испанското наследство”, допълни проф. Стоянович.
Сашо Дончев пред Дарик: На хората им писна от ляв популизъм
“Лично аз бих бил мотивиран да гласувам за онези, които имат ясна визия за това, на къде трябва да върви България, къде върви светът и къде е мястото ни в този свят”, обясни проф. Янчев и бе допълнен от Стоянович, че България трябва да спре с поствъзрожденската гледна точка към себе си и към смисъла си. “Тоест две неща ни липсват - едното е почтеност, второто е прагматизъм”, допълни още професорът.
“Нашият национален идеал е бил и си остава един и същ. Той е формулиран от Васил Левски, формулиран е в Манифеста за обявяване на независимостта и това да бъдем част и равни на останалите европейски държави. На напредничавите европейски демократични държави. Не виждам какъв друг идеал можем да имаме, освен този, защото той включва абсолютно всичко. Просперитет и спазване на правата и свободите на гражданите. Възможности за индивидуално развитие и възможност всеки един българин да допринесе, както за развитието и просперитета на собствената си личност и семейство, така и за света. Не виждам какво друго може да бъде формулирано”, обясни проф. Янчев в отговор на въпроса - кой може да определи националната цел в страната, отхвърляйки категорично политиците, които не знаят какви са били истинските цели на нацията.
Дадоха ли избирателите мандат на партиите да развалят пореден парламент?
“Докато не мине почти един век, не ни питайте за вчерашни събития. Нека сега за тия въпроси да се боричкат политолози, социолози, пишман политици и истински политици”, отговори Стоянович на въпрос - кои представи за държавността и управлението днес са отживели и какво трябва да се промени.
“Едната представа за съвременен патриотизъм е да си татуираш Ботев или Левски на лявото рамо или прасците, да сложиш народна носия и да се спуснеш по Рожен. Това е представата за патриотизма. Другата представа за патриотизма е това, което се вижда и сме си говорили, че и Ботев и Левски са с вратовръзки или папионки, че те се вълнуват от това, какво става в цивилизования свят и искат да побутнат България натам. Съвременният патриотизъм за мен е да не си изхвърляш боклука през балкона. Да искаш да бъде чисти за теб и децата ти. Да искаш да направиш нормално здравеопазване, което ще гарантира дълъг живот на нацията. Това е патриотизъм”, обясни проф. Янчев.
Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts
Четете актуалните новини за предсрочните парламентарни избори, анализи, коментари и всичко от деня на вота:
