Последните дни стана ясно, че се върви към предоговаряне на плана за възстановяване и устойчивост. Вие какво бихте препоръчали в тази посока?
Да започнем от там къде се намира България на европейската енергийна карта – производител, който задоволява собствените си потребности и изнася излишък за други страни. От цялата ни икономика, аз не мога да се сетя за друг отрасъл, който да изнася краен продукт, след задоволяване на вътрешните си нужди. Едно е да изнасяме пшеница, лавандула или розово масло, съвсем друго – козметика, базирана на маслодайната роза или някакви тестени изделия да кажем бисквити. Колкото по – дълга е тази верига, толкова повече икономика и работни места се създават.
Сектор Енергетика изнася краен продукт с изключително висока добавена стойност и защото цената на този продукт е част от ценообразуването на всеки друг продукт или услуга и част от цената на живота ни като български граждани.
Казвам всичко това, защото от този толкова важен документ и ангажиментите, които поемаме чрез него, зависи ще подкопаем или ще укрепим основите на българската икономика, а от там и качеството на живота ни. Моето мнение е, че трябва да говорят експертите с опит не по - малко 10 години в областта на енергетиката, за да стигнем до балансирано решение.
Коя е посоката на балансираното решение, която Вие смятате за правилна?
Първо, България трябва да запази своята роля на производител и износител на електрическа енергия. За да постигнем тази независимост в контекста на зелената икономика е важно да започнем от преглед на суровинния микс, който да ни осигури непрекъснатост на производствения процес и сигурност. Няма как само да изваждаме от него суровинии това да доведе до градивен резултат. Войната в Украйна наложи като страна да се присъединим към общите европейски рестрикции за консумацията на руски природен газ и виждате това колко несигурност създаде и каква криза породи. Тук дори не вадим синьото гориво от микса си, а заменяме един доставчик с алтернативен. Представете си само какво ще стане, ако рязко спрем използването на въглища, или много силно ги ограничим. Тази криза ни научи, че всяко нещо има алтернатива, но ако първо спрем производството, а после я търсим, цената е много висока. Затова смятам, че разковничето се крие именно в трансформацията като държавна политика.
Идеята на българските управници не е ли точно в посока на трансформация на българската енергетика?
Въпросът е много сложен. От една страна така се говори, от друга този процес е оставен на самотек -който може да се реформира, да го направи, който не – да затваря. Ами ако затворим ключова за енергийния баланс централа тогава какво се случва? От трета страна централите някак се противопоставят от политиците. Ако затворят тези и тези, които замърсяват ще спасим еди коя си. Това обаче как изглежда не от камбанарията на отделните собственици, а от тази на общия енергиен баланс и сигурност?
Националната енергийна стратегия не може да бъде подчинена на случайността ще се справи ли някой с модернизацията. Ако искаме да бъдем европейска държава трябва да започнем да вникваме в тези европейски ценности. И друг път и аз и мои колеги сме казвали, че Европа говори за плавен преход и трансформация, а у нас - за закриване и незабавност. Виждате разликата. Как ще съхраним енергийната си независимост ако не влагаме смисъл в една друга много използвана дума – диверсификация. Тя означава използване на различни суровини, такаче те да бъдат взаимо допълващи се и взаимозаменяеми в крайния резултат. Каква диверсификация е да нямаме атомна централа, защото животът на съществуващата е под въпрос, да спрем използването на въглища, да имаме неясен все още план за доставките на природен газ и да компенсираме всичко това с фотоволтаични и вятърни паркове, оставени на частната инициатива някога да бъдат изградени в достатъчен капацитет и които имат сезонен характер.
Топлофикация Сливен ще се справи ли с трансформацията, предвид, че тя е важна за нашия град?
Поели сме по този път. Смея да кажа, че не жалим сили и средства да се случи. Знаете, че вече имаме на площадката си газови когенерации, чийто монтаж е в ход. Те са крайно недостатъчни, но ще продължим с инвестициите в тази посока.
В нашия микс могат да участват и въглища и биомаса и РДФ. Постепенно ще намалим въглищата за сметка на останалите горива. За нас формулата е в нови технологии и прецизиране на суровинния микс, защото като търговско предприятие конкурентният краен продукт е толкова важен, колкото и производството на чиста енергия.
