Какви са разликите в условията на живот, които новите социални услуги предоставят на потребителите в сравнение с модела на специализираните институции?

Като страна-членка на ЕС, България е активно въвлечена в общите европейски усилия за създаване на работеща и съвременна визия за социална Европа, отчитаща предизвикателствата в областта на услугите за хората с увреждания.

Интервю с Димитър Арнаудов, Ръководител на Проект „Нова дългосрочна грижа за възрастни и хора с увреждания“ Част I

Институционалната грижа все още се възприема от потребителите и техните близки като най-подходящия модел на грижа за хора с увреждания и броят на чакащите за настаняване в специализирана институция в България е висок, което налага развитие на алтернативи за подкрепа за живот в общността, които да премахнат специализираните институции като вариант за подкрепа.

Като цяло, в Домовете за лица с увреждания, се прилага модел на неефективно управление на финансовите ресурси. Материалната база и квалификацията на персонала не отговарят в достатъчна степен на критериите за осигуряване на индивидуален подход при предоставянето на подкрепа, което да стимулира участието на потребителите в предоставянето на услугата и да насърчи социалното им включване.

Интервю с Димитър Арнаудов, Ръководител на Проект „Нова дългосрочна грижа за възрастни и хора с увреждания“ Част 2

С изключение на новата и по-модерна материална база, която се подсигурява в новите услуги за резидентна грижа, като основни разлики, допринасящи за подобряване качеството на живот на настанените лица, могат да се посочат и:

  • Поставяне на потребителя в центъра на процеса; 
  • Уважение към правата и достойнството на потребителите и включването им в процеса на вземане на решения; 
  • Минимално ограничаване на личната свобода на лицето; 
  • Прозрачност; 
  • Участие на основните преки заинтересовани страни, както и използване на всички налични ресурси;
  • Устойчивост и дългосрочен ефект на постигнатите резултати.

Предоставянето на възможност за независим живот в новите услуги означава, че хората имат възможност да избират и да вземат решения за това къде и с кого да живеят и как да организират ежедневието си. Това изисква правилно и целесъобразно управление, както и: достъпна архитектурна среда; достъпен транспорт; квалифициран и подготвен персонал; наличие на технически помощни средства; достъп до информация и комуникации; достъп до лична помощ, както и обучение за справяне в ежедневието и на работното място; достъп до услуги в общността. 

Как се подготвя персонала за работа при новия модел социални услуги?

Ангажимент за подготовка на персонала за работа при новия модел социални услуги има съответната община, в която са разкрити. Основните аспекти, които се следват са повишаване на:

  • квалификацията на всички служители, независимо от заеманата длъжност;
  • информираността за цялостната политика в развитието на СУ, както и нагласите към процесите на промяна. 

Неизменна част от този процес е непрестанен контрол и оказване на специализирана подкрепа чрез супервизия и обучения.

Какви са основните проблеми, с които се сблъсквате при откриване на новите социални услуги?

Новите услуги се разкриват по Етап 2 на Проекта, където АСП не е бенефициент. 

Основен проблем при реализиране на една от основните дейности на Проект „Нова дългосрочна грижа за възрастните и хората с увреждания“ – Етап 1: Създаване на възможност за независим живот и превенция на институционализацията на хората с психични разстройства и с умствена изостаналост, е липсата на новоизградени услуги.