Въпреки някои положителни развития, за първите 100 дни от своята дейност 47-ото Народно събрание не отговори на завишените очаквания. Работата на НС е хаотична, на парче, партизирана и неефективна. Наблюдава се дефицит на компетентност и управленска дезориентация. Липсва системен подход и рационално подреждане на приоритетите на парламентарната дейност.

Лоша е самата организация на работата. Чести са нарушенията на процедурните правила, толерирани от парламентарното ръководство. Политическата партизанщина често доминира над рационалните аргументи и полезните за обществото решения.

Това се посочва в доклад, изготвен от експертна група на Института за модерна политика за първите 100 дни от дейността на парламента.

Тези изводи и констатации до голяма степен се припокриват с оценките, дадени от Института за модерна политика в мониторинговия доклад за първите месеци от работата на НС през 2009 г., когато на власт дойде управлението на ГЕРБ със сходни заявки за дълбоки политически промени и борба с престъпността и корупцията.

Това свидетелства, че липсата на съдържателен напредък в качеството на парламентарната дейност, е хроничен проблем за парламентарното управление в България.

Две водещи теми в дейността на НС за този период бяха въвеждането на зелен сертификат за достъп до сградите на парламента и мерките за справяне с енергийната криза. Подходът, по който тези въпроси бяха адресирани, в голяма степен е показателен за цялостната дейност на парламента – непоследователност, хаотичност, неефективност.

Скандал в Народното събрание заради задържането на Борисов (видео)

Законодателната дейност на парламента за първите 100 дни от мандата му е крайно неефективна. От внесените 73 законопроекта са приети 23, от които 5 са ратификационни, 6 свързани с транспониране/прилагане на европейски директиви, 3 свързани с държавния бюджет и 3 с бюджетни въпроси - за удължаване на срокове на действие на мерки и за нови облекчителни мерки, 3 са свързани със структурни промени, 1 е свързан с намаляване на състава и промяна на изискванията за членовете на КЕВР, 1 с осигуряване на охрана на сградите на БТА и 1 е свързан с промени в регистър БУЛСТАТ.

На базата на мониторинга на законодателния процес, Института за модерна политика прави следните констатации и изводи:

- Приемането на законопроекти на две гласувания в едно заседание, което трябва да е изключение, се превръща в правило – от приетите 23 законопроекта 10 са приети на две гласувания в едно пленарно заседание. При второто гласуване не се отчитат заявени от народни представители намерения за промени между двете четения или се правят промени в гласувания на първо четене законопроект, в противоречие с разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ПОДНС.

Зеленият сертификат отпада за сградите на Народното събрание

- Внесени важни, спешни законопроекти не се разглеждат своевременно, а в последствие се приемат, като редица разпоредби или дори целия закон влизат с обратна сила от по-ранна дата, включително и законопроекти, свързани с бюджетни въпроси и създаване на административни тежести.

- Ратификационни законопроекти и законопроекти за транспониране на европейски директиви се разглеждат с голямо забавяне, въпреки че срещу България са стартирали множество наказателни процедури за невъвеждане в срок, неправилно въвеждане, неправилно прилагане на директиви.

- Внесени от представители на опозицията законопроекти или проекти на решения не се разглеждат своевременно.

- При разглеждане на законопроекти на второ гласуване често поради липса на кворум отделна разпоредба се подлага на гласуване по три, дори четири пъти.

- Редовно се скъсява времето за внасяне на предложения по приети на първо четене законопроекти, което не способства за пълноценното им подобряване между двете гласувания.

„Тренд” при избори днес: ПП-26.4%, ГЕРБ-22.3%, БСП-11.5%

- Ерозират се утвърдени добри парламентарни практики – при законопроекти с почти идентично съдържание на първо четене се приема законопроектът, внесен от Министерски съвет или представители на управляващото мнозинство, а внесените от представители на опозицията автоматично се отхвърлят.

- Налице е отклонение от изискването на ПОДНС внесените от народни представители законопроекти да се предоставят на заинтересованите страни за становища и за публично обсъждане преди първо четене.

- Наблюдават се законопроекти с недостатъчно добро качество, внесени от МС.

- Продължава порочната практика с преходни и заключителни разпоредби да се предлагат изменения в други закони, които нямат отношение към разглежданата материя.

- Продължава и порочната практика между първо и второ четене да се предлагат и приемат промени, които са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект, както и такива, които носят корупционен риск.

Министерският съвет прие постановление за изпълнението на Бюджет 2022

В доклада на ИМП са представени редица примери за всяка от тези констатации и оценки, като специално внимание е отделено на Законопроекта за държавния бюджет, внесен от Министерския съвет, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и Законопроектът за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесени от народни представители от управляващото мнозинство, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Министерски съвет и др.

За разлика от слабата законодателна дейност, парламентарният контрол е прекомерен, но без да дава значими практически резултати. За първите 100 дни от мандата на НС към министър-председателя и министрите са отправени 1167 въпроси, 81 питания и са проведени 23 изслушвания.

Министрите са присъствали в пленарна зала над 87 пъти, а в заседания на комисии над 74 пъти. В предвидения редовен парламентарен контрол се включват множество на брой въпроси и питания, на които не може да бъде отговорено в рамките на отделените три часа и така поставени актуални въпроси остават без своевременен отговор.

Наблюдават се изолирани случаи, при които министри не отговарят своевременно на поставени писмени въпроси, както и при въпроси от опозиционните фракции не отговарят или не отговарят по същество на поставените въпроси.

Осигурена е по-голяма прозрачност на дейността на парламентарните комисии, като техните заседания могат да бъдат наблюдавани онлайн, както и да се съхранява видеоархив от заседанията. Налице са, обаче и случаи, при които няма публична следа от проведени заседания. Комисиите като цяло изпълняват вменените им функции, с някои малки изключения, посочени в пълния текст на доклада.

Наред с това, докладът представя и други обстоятелства и тенденции, които будят тревога, като например – посегателство върху независими контролни и регулаторни органи, политически натиск върху органите на съдебната власт, кадрови промени и оказване на натиск, включително и финансов, върху институции, чиито ръководства са политически неудобни за управляващите. 

Най-интересните разговори от ефира на Дарик слушайте в подкаста на радиото в Soundcloud, Spotify, Apple Podcasts и Google Podcasts

Следете най-актуалното от деня на страницата ни във Фейсбук

Следвайте ни и в Инстаграм